На 3 март 2023 г. България ще отбележи 145-ата годишнина от освобождението си от османско владичество. Това е дълга и трудна борба, изразител на която е Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г..Един от ключовите моменти, които решават хода на войната, е многомесечната обсада на Плевен.Защитник на града е Осман паша, който се справя дълго време блестящо, но срещу него се изправят старият му познайник генерал Едуард Тотлебен. Това, което много хора не знаят, е, че той е имал лична връзка със своя враг, – двамата са били съученици в Парижката военна академия, където се говори, че често са играли заедно шах. В тази публикация ще разгледаме отношенията им един с друг и как те са повлияли на хода на историята.
Връзката между Осман паша и генерал Тотлебен
На пръв поглед може да изглежда странно, че двама мъже, които са били на противоположните страни на една от най-важните битки в българската история, биха имали толкова близка връзка. Въпреки това има някои данни, които показват, че Осман паша и генерал Тотлебен са имали доста близки отношения преди участието си в Освободителната война. Според някои историци те често са играли заедно шах, докато са посещавали занятията в Парижката военна академия. Въпреки че няма категорични доказателства кой обикновено е печелил тези партии, някои смятат, че Осман паша обикновено е имал предимство пред своя съученик.
Ролята им в Освободителната война
Всяка добра воля между тях бързо се разсейва, когато се оказват на противоположни страни по време на Освободителната война. Както беше споменато по-горе, Осман паша предвождал голяма османска армия, която месеци наред успешно защитавала Плевен срещу силите на генерал Тотлебен. Това попречило на по-голямата част от руските войски да навлязат по-надълбоко в България и да стигнат проходите на Стара Планина. Междувременно генерал Тотлебен е на практика начело на Дунавската армия на Русия след поредицата от неуспешни атака на Плевен. Като специалист по инжинерни дейности, той успява да изработи план чрез който да наложи пълна блокада на обсадената крепост и по този начин да принуди Осман паша да се предаде.
Капитулацията на Плевен
Въпреки че генерал Тотлебен е ключът , който отключва казуса с обсадената крепост, той избягва да събира всички благодарности върху себе си като твърди, че гладът е победил Осман паша , а не той. От друга страна, Осман паша е приет след войната с почести в Русия, по-късно става и министър на отбраната в Османската империя. Причината за проявеното уважение към него е това, че не е издевателствал към местното българско население, за разлика от други османски ръководители. По този начин той се доказва и като качествен военен ръководител и като лице, което спазва неписания кодекс на честта по време на военни действия.
Историята на Осман паша и генерал Тотлебен ни дава допълнителна представа за един от най-ключовите моменти в нашата страна – обсадата на Плевен. Можем само да се надяваме, че тази история ще вдъхнови бъдещите поколения с напомнянето си, че дори личните връзки могат да бъдат прекъснати, когато става въпрос за защита и запазване на свободата , независимо колко време ще отнеме това!