Знаете ли, защо Тома Славянина не е превзел Константинопол? Всичко това се е случило през 830 година.
Според запазени оскъдни данни, Тома Славянина е родом от Струмишко
Баща му е бил на средно ниво византийска служба, но възложил големи надежди на сина си. Успявал да го изпрати в Измирската военна школа.
След като я завършил, Тома се отличил в битките с араби и станал висш офицер. През 819 г. бил назначен за управител на тема (област) в Мала Азия. Тогава заради произхода му започнали да го наричат Тома Славянина.
През 820 г. византийският император Михаил ІІ му изпратил заповед да събере данък от хората, живеещи в тема, който се свеждал до в 4000 златни монети. От начало Тома се заел да изпълни заповедта, но бързо разбрал, че това ограбване на хората. Затова изпратил послание до императора, с което да помоли да се намали данъка с 50%, за да оцелеят хората.
Отговорът на Михаил ІІ обаче е, че ако Тома не успее да събере 4000 златни монети, ще бъде свален като управител и ще му се отнеме висшия офицерски чин. Тогава Славянина свикал подчинената си войска, пред която обявил искането на императора. В редиците имало много офицери и войници славяни, които заявили, че няма да участват в такава акция. След известно забавяне към тях се присъединили и част от ромеите, защото това означавало да ограбват близките и родителите си.
След това Тома се свързвал с представители на селяните и гражданите в тема. Казал им, че пред тях има 2 възможности. Едната е да платят искания данък и да стигнат до просешка тояга. Вторият бил, да се противопоставят на грабежа, ако се налага и с оръжие. Мнозинството избрало втория вариант.
Тома разпуснал византийските офицери и войници, но при условие че ще оставят оръжието. С това оръжие въоръжил селската и градската общност и в продължение на 3 месеца ги обучавал във военни действия. Така създал армия от 3500 души и я повел към столицата. Войската стигнала до 5000 души по време на придвижването си.
Достигайки до Измир, войниците печелят първото сражение. Завладяват града и превземат 16 кораба. С тях се пренасят в Егейска Тракия, където Славянина вече мобилизирал нови съмишленици, срещу високите данъци. Войската му брои вече 7500 души, а на корабите били още 1500. С тях обсаждал Константинопол по суша и море.
Във византийската столица настанал голям глад. Населението изтребвало всички гълъби, за да се прехранва, а след това започнало да се храни с кучета. Михаил ІІ на два пъти отправял послание към Тома за споразумение. В него той предлагал много висока титла, но той не се съгласявал.
Станало нещо непредвидено
Когато узнавал за размириците във Византия, кан Омургат решил да се възползва. С 20-хилядна войска нахлул в Източна Тракия и се озовал в гръб на Тома. Приел го за византиец. Славянинът го поканил на среща, за да предложи съюз срещу общия враг, но обратно на очакванията му, Омургат го нападнал и разгромил войската му.
Василевсът бил изключително благодарен на българския владетел. Той му признал всички завоевания и сключил с него 30-годишен мирен договор, в който Византия трябвало да плаща на България редовен годишен данък. Според източниците той възлизал в размер на 8500 златни монети. С така Омуртаг прави своето легендарно мащабно строителство.
Тома Славянина – какво става с него
След като войската му била разбита от кана, с 600 оцелели войници той се добрал до Аркадиопол (дн. Лозенград). Това била добре укрепена крепост, с оставен преди това от него самия гарнизон от 200 души.
По пътя си обратно към Плиска Омуртаг се опитал да я завладее пак, но неуспешно.
Като се посъвзел, Михаил ІІ изпратил 5-хиляден отряд към крепостта. Те провели 4 неуспешни щурма. Тогава командирът на войската, изпратил един преоблечен като монах византиец, с пред текст за преговори. Той се свързвал с началника на охраната на Тома и му предложил 600 златни монети, за да го предаде. Поблазнен от златото, началника на охраната се съгласил. Тогава Тома Славянина бил отведен в Константинопол. Там бил убит. Годината на смъртта му е 823 г.