Източен блок представлява група от източноевропейски държави, които са били свързани във военно, политическо, икономическо и културно отношение със Съветския съюз. Това е в периода, приблизително от 1945 до 1990 г.
Кои са били държавите от Източния блок
Членките държави, включени в Източния блок са били: Албания, България, Чехословакия, Източна Германия, Унгария, Полша, Румъния и Югославия. И така Югославия е изгонена през 1948 г., а Албания се оттегля през 1961 г.
Останалите страни от Източния блок съставляват „сфера на влияние“ на Съветския съюз, която поддържала висок надзор и различни степени на пряк и непряк контрол над членовете на блока до революционните въстания от 1989 г.
През годините на съществуване на Източния блок неговите страни членки търгували предимно със Съветския съюз, съобразили своята военна и външна политика с тези на Съветския съюз, получили големи количества хуманитарна и икономическа помощ от Съветския съюз, поддържали еднопартийни социалистически правителствени системи, моделирани по този на Съветския съюз и били управлявани от комунистически елити, които са санкционирани от Съветския съюз.
Разберете кои са държавите в Източния блок
Източният блок възниква в края на Втората световна война. На конференцията в Ялта през 1945 г. съветският лидер Йосиф Сталин обещал да проведе свободни и честни демократични избори в източноевропейските страни, които Червената армия е освободила. Вместо да изпълни това свое обещание, окупационните съветски сили подкрепили поглъщането от местните комунистически партии и преструктурирането на източноевропейските правителства и икономики, според сталинисткия модел. СССР също улеснил идването на власт на бившите комунистически партизани в Албания и Югославия, които бързо се съюзили със Съветския съюз.
Цели на Източния блок
Целта на образуването на Източния блок била, преди всичко да защити съветските военни интереси. Страните от Източна Европа образували „буферна зона“ за СССР, смекчавайки потенциалните последици от нахлуването от Запада. Създаването на Варшавския договор през 1955 г. кодифицира военното подреждане на блока.
В допълнение към военния си съюз, както Съветският съюз, така и страните от Източния блок се радваха на благоприятни търговски отношения помежду си, а Източният блок бил голям пазар за съветски стоки.
Страните от Източна Европа били опустошени от разрушенията от Втората световна война и съветската помощ била централна за възстановяването и развитието на техните икономики. Въпреки това страните от Източния блок се борят да постигнат целите за търговска продукция и индустриализация, поставени от Съветския съюз. Освен това, въпреки че и двете страни получили някои ползи от своя съюз, тези ползи били неравномерно разпределени, в полза на СССР и не били достатъчно големи, за да може блокът да запази съществуването си.
Нестабилност в Източния блок
Скоро след формирането на Източния блок се появила първата му пукнатина. На конференция на Коминформ през 1948 г. ръководената от Йосип Броз Тито Югославия е изключена от тази организация и официално заклеймена от съветската преса. Дипломатическите отношения между Югославия и Съветския съюз били прекъснати скоро след това. Идеологическите различия били определени като причина за разрива, но постсъветската наука показала, че външната политика и териториалните амбиции и на двете страни са изиграли голяма роля. В отговор на заплахата за единството и идеологическата сплотеност, породена от разцеплението Тито-Сталин, в целия Източен блок се провеждали поредица от чистки и преследвания. Местните партийни служители наели тайна полиция, изтезания и показни процеси за откриване и преследване на смятаните за виновни за титоизма.
Промените, които настъпили
След смъртта на Сталин десталинизацията предизвикала народни вълнения в Източния блок. Съветският съюз изпратил войски в Източна Германия през 1953 г., за да потуши протестите и в Полша, през 1956 г., за да сложи край на бунтовете в Познан. Най-забележителните размирици след Сталин в блока били насочени към Унгарската революция през 1956 г., която довела до реформа на правителството, последвана от военна намеса на Съветския съюз и брутални репресии, срещу унгарските дисиденти.
Следващото предизвикателство пред блока било напускането на Албания, през 1961 г., която се присъединила към Китай, след китайско-съветското разделение. Въпреки това местоположението на Албания в периферията на блока направи излизането й по-малко значителна загуба от тази на Югославия. Перспективата за загуба на Чехословакия през 1968 г. била много по-заплашителна за съветските интереси.
Реформите и Пражка пролет
Съветският съюз гледал на либерализиращите реформи от Пражката пролет като на твърде рисковани, за да им бъде позволено да продължат и войските на Варшавския договор нахлули в Чехословакия, за да назначат правителство, което било по-податливо на указанията на Москва. Тогава била въведена доктрината Брежнев (наречена на Леонид Брежнев, който пое контрола над ръководството на СССР в средата на 60-те години на миналия век), идентифицирайки границите на това, което Съветският съюз ще толерира от правителствата на Източния блок и оправдавайки съветската военна намеса, когато тези граници са превишени.
Краят на Източния блок
Източният блок до голяма степен бил стабилен в следващите 20 години. Въпреки това, институцията на перестройката и гласността от Михаил Горбачов, съветския лидер от 1985 до 1991 г., скоро предизвикала народни бунтове в целия блок. Когато станало ясно, че Съветският съюз е в смут и няма да се намеси военно отново, за да ги спре, тези въстания довели до широкомащабни демократични реформи и смяна на режима.
Съветските правителства били сменени незабавно и след народните избори от 1990 г., отбелязвайки края на Източния блок.
Източници: wikipedia.org, britannica.com