Кои са били селджукските турци – превзели българската държава, през 14 век
Селджукските турци са известни още като Seldjuk, Seldjuq или Seljuq. Те са основен клон на турците Огуз и династия, управлявала части от Централна Азия и Близкия изток от 11-ти до 14-ти век.
Кои са били селджукските турци
Селджуките мигрирали от северните ирански провинции в Централна Азия в континентален Иран, известен някога като Персия.
Селджуките са група номадски турски воини от Централна Азия. Те се установили в Близкия изток, през 11-ти век като пазители на западащия абасидски халифат. След 1055 г. основават големия Селджукски султанат.
Империята с център Багдад и включваща Иран, Ирак и Сирия. Те помогнали да се попречи на Фатимидите от Египет да направят шиитския ислям доминиращ в Близкия изток. През 12 век блокирали вътрешното разширяване на кръстоносните държави на сирийското крайбрежие. Тяхното поражение над византийците в битката при Манцикерт (1071) отворило пътя за турската окупация на Антолия.
Властта на Селджук
Властта на Селджук била в зенита си по време на регионите на султаните Алп Арслан (1063-72) и Малки Шах (1072-92), които със своя везир Низам Ал-Мулк възродили сунитските ислямски административни и религиозни институции. Те разработили армии от роби (мамелюци), за да заменят номадските воини, както и сложна бюрократична йерархия. Това осигурило основата на правителствената администрация в Близкия изток, чак до съвременните времена.
Селджуките съживяват и възстановяват класическата ислямска образователна система, развивайки университети (медресета) за обучение на бюрократи и религиозни служители. След смъртта на Малик Шах имало спад в качеството на династичното ръководство и разделянето на тяхното управление, между военни командири и регенти (атабеги). Това отслабва силата на великите селджуки.
Селджукските турци – какво още интересно за тях
Селджукските турци се считат за предци на западните турци, днешните жители на Турция, Азербайджан и Туркменистан. Селджуците играят важна роля в средновековната история, като създават бариера към Европа, срещу монголските нашественици от Изтока, защитават ислямския свят, срещу кръстоносците от Запада и завладяват големи части от Византийската империя.
При наследника на Алп Арслан Малик Шах I и двамата му персийски везири Низам ал-Мулк и Тадж ул-Милк, иранската държава се разширява в различни посоки до бившата иранска граница, преди арабското нашествие. Така граничат с Китай на изток и с Византия на запад. Когато Малик Шах умира, през 1092 г., империята се разделя, тъй като брат му и четиримата му синове се карат помежду си за разпределението на империята. През 1118 г. третият син Ахмед Санджар, недоволен от своята част от наследството, поема империята. Братята му не признават претенциите му за трона и Махмуд II се провъзгласява за султан. Той установява столица в Багдад. Ахмед Санджар е заловен и държан в плен от турски номади от 1153 до 1156 г.. Умира на следващата година.
Въпреки няколко неуспешни опита за обединяване на селджуките, през вековете след смъртта на Малик Шах, кръстоносните походи им попречили да си възвърнат бившата империя. За кратък период Торул III е султан на всички селджуки с изключение на Анатолия. През 1194 г. Торул е победен от Ала ад-Дин Текиш, шахът на Хорезм и Селджук се срива.
От бившата селджукска империя останал само султанатът на Рум в Анадола. Предвид факта, че династията пада в средата на 13-ти век, монголите нахлуват в Анадола. Това се случва, през 1260-те година. Тогава я разделят на малки емирства, наречени анадолски бейлици. Последните от своя страна са завладени от османците на по-късен етап.
Кои са били селджукските турци – превзели българската държава през 14 век
След подписването на Туркманчайския договор, руските войски напускат тези земи. 1236 г. Започва нашествието на татаро-монголите във Волжка България. Българските градове са пометени. Народите на районите на Волга и Кама са завладени от Бату.
От 1320 г. ислямът е официално провъзгласен за държавна религия на Златната Орда. Повече от 120 Чингизиди, които не са искали да приемат исляма са екзекутирани.