Известна като Магнаура или Магнавра, Магнаурската школа представлява престижно и най-висше училище във Византийската империя. Тя е основана, през 425 г. Името й е дадено от двореца Магнаура, в който е организирана около 855 г.
Магнаурската школа – история
В тази школа получават образованието си знатни деца на императори и членове на висшата аристокрация на Византия. В някои отделни случаи имало и високопоставени чужденци, които се подготвяли за църковна кариера и бъдеща държавна служба в своите родни страни.
Историята разказва още
Предполага се, че името е произлязло от magna aula, което означава „голяма зала“. Такава заедно с катедралата „Света София“ била част от комплекса на императорския дворец. Тази зала е имала директно отношение и била насочена към висшето образование.
Създадена от император Теодосий II, през 425 г. Тя имала 31 катедри. Сред тях са били катедрите по право, медицина, философия, геометрия, аритметика, риторика, музика, астрономия и други предмети. В тях са преподавани на 15 латински и 16 гръцки. Школата е просъществувала до 15 век, като периодично се трансформирала в частна или подчинена на църквата институция по образование. Тя така и никога не придобива официален статут от типа на университет на появилите се по-късно висши училища през XI – XII век в Западна Европа. Унищожена е след падането на Константинопол, през 1453 г..
Обучение в Магнаурската школа
По време на обучението са се изучавали разни дисциплини в 2 степени: тривиум и квадривиум.
Преподавани са аритметика, граматика, астрономия, геометрия, поезия, музика, риторика, светско и църковно право, диалектика, както и двата раздела на тогавашната философия – външна философия и вътрешна философия. Неотменно било и знанието на латински, гръцки, сирийски и еврейски езици.
Образованието било подчинено в утвърждаването на християнските ценности и усвояване на догматичните тънкости в религията. Познанието на същността на християнското обучение. То залагало дори на езическите антични философи, исляма, юдаизма, история и римското право, както и въобще на достъпните по онова време достижения на култура и наука. Такова било важно за правилно управление на църква и държава и се е считало за много полезно в дипломатическата, църковно-политическите борби и мисионерски дейности.
Преподаватели в Магнаурската школа били:
- Патриарх Фотий – гръцка философия;
- Лъв Математик – философия;
- Теодор – геометрия;
- Константин-Кирил Философ – философия.
Възпитаници на Магнаурска школа са:
- Константин-Кирил Философ;
- Членовете на императорски семейства;
- Анастасий Библиотекар;
- Самият цар Симеон Велики.