Оракулът от Делфи бил важна гръцка жрица и гадателка, която практикувала гадаене в храма на Аполон в древното светилище на Делфи на планината Парнас.
Делфийския оракул да предсказва бъдещето
Известен също като Пития, оракулът бил истинска жена, внимателно подбрана от жреците на светилището. Когато една Пития умряла, друга заемала нейното място като върховна жрица. Понякога, върху ботанически растения или токсични изпарения, които се издигали от земята, оракулът изпада в божествен транс и насочва бог Аполон да предскаже бъдещето. Въпреки, че имало други оракули по света, Пития от Делфи била най-известната.
След смъртта на Пития или пророчица, свещениците избирали друга, която да стане новия Делфийски оракул.
Какво означава оракул?
По дефиниция оракулът може да бъде жрица или свещеник, който служи като медиум на пророчества или съвети. Това може да е и мястото, където се дават такива пророчества, или може да е самото пророчество. За по-голяма яснота думата оракул обикновено се отнася до жрицата, гледачката, пророчицата, медиума или Сибила.
Как е създаден оракулът на Делфи?
Разположен на около 100 мили североизточно от Атина, Делфи е бил самият пъп или център на света за гърците. През първи век от н.е. Плутарх пише за Делфийското светилище имащо „репутация на три хиляди години“. Доказателствата обаче не подкрепят това. Много експерти вярват, че между 1700 г. пр. н. е.-1400 г. пр. н. е. светилището, наричано преди това Пито е започнало като място за поклонение на Гая (Хойл). Като първична богиня, Гея е била Майката Земя, родила боговете.
Въз основа на гръцката история, Гея е тази, която първа обитавала Делфи, а нейният син, Пито (или Питон), могъща змия или дракон, пазел мястото. Гея назначила нимфата Дафнис за своя пророчица – първият оракул от Делфи. Дафнис вдъхна това, което авторът на древногръцкия мит и религия Робърт Грейвс нарекъл „изпаренията на пророчеството“. Други смятат, че е вдишвала метан, миризмата на гниене от труп или горящи лаврови листа.
По-късно в мита Аполон убива Гея и нейния син Питон. След това Аполон станал бог на светилището в Делфи. От около 1200 г. пр. н. е. светата жрица насочва Аполон за всички пророчества.
Издигнат е голям храм на Аполон, през седми век пр. н. е., който се превръща в най-важната структура на акропола в Делфи. Той е изгорял през 548 г. пр. н. е. и впоследствие на негово място бил построен нов храм.
Славата на Оракула
Престижът и силата на Делфийския оракул достигат своя връх между шести век пр.н.е. и четвърти век пр.н.е. Крале и кралици, генерали и войници от много страни пътували далеч, за да посетят делфийската пророчица. В началото имало една жрица, която предсказвала бъдещето само на един ден в годината – рождения ден на Аполон. По-късно, когато популярността на оракула се разпространила, две или три жрици си поделили работата, като се сменяли, през повечето дни и така в рамките на девет месеца в годината.
През зимата, както вярвали гърците, Аполон напуснал Оракула в Делфи, за да прекара сезона в топлата митична земя на хиперборейците. Без своя бог на светлината и пророчеството, гледачите в Делфи не предсказвали бъдещето, докато Аполон не се върнел, през пролетта.
Храмът на Аполон в Делфи е бил седалище на Пития, която давала пророчества срещу заплащане.
Въпреки че всеки можел да види Пития в Делфи, срещу определена цена – обикновено животинска жертва или ценен оброчен дар – богатите хора и държавни глави плащали добре на оракула за преференциално отношение. Чрез нея те чували волята на боговете по важни въпроси. Най-често се допитвали по теми като: военни кампании или благоприятни места за основаване на нова колония.
Защо Делфийския оракул бил важен?
Оракулите са били важни за гърците поради тяхното вярване, че боговете комуникират с хората директно, чрез медиуми. Въз основа на гръцката религия телата на оракулите служели като съдове, които боговете можели да притежават, за да дадат съвет на хората или да предадат резултата от война или нечия съдба. Оракулите в Делфи специално канализирали бог Аполон.
Като център на света, светилището в Делфи също е неразделна част от гръцката религия. Тяхната митология ни казва, че много преди да се появи Аполон, любимият и всемогъщ Зевс, Богът баща на древните гърци, пуснал два орела от края на света, за да намерят средата. След като летели дълго време, пътищата на орлите се пресекли в Делфи. Гърците посвещавали мястото с омфалос, което означава пъп, под формата на голяма скала, издълбана с декоративни мотиви.
Омфалосът или пъпът се намирал близо до Делфийския оракул. Той е важен символ на Аполон и представлява „пъпа“ на древногръцкия свят.
Цяло селище се развило около свещеното място в Делфи. Освен храмът на Аполон имало светилище на Атина, театър, атлетическа арена, гробища и съкровищници, които съхранявали ценни оброци и богата плячка от войни. Пътят на Свещения път свързващ всичко в Делфи.
Как работи оракулът на Делфи или откъде идва силата на Делфийския оракул да предсказва бъдещето
Жертвоприношенията били принасяни от молителите, украсени с лаврови корони и филета от вълна. След като се подготвила, чрез измиване и пречистване, Пития влязла в светилището със златни украшения в косите си и развяващи се одежди; тя пиела от водата на фонтана Касотис, който се вливал в светилището, опитвала от плодовете на старото дафиново дърво, намиращо се стаята и заемала мястото си.
Пророчица в Делфи провеждала определени физически и духовни ритуали, за да подготви Аполон да я обладае. Пречистването на тялото й било от съществено значение. Така тя постела преди дните на гадаене и се въздържала от сексуална активност. В деня на оракулската сесия тя се измивала в свещения Касталски извор и обличала специално облекло.
Жертвата на коза или овца гарантирало, че боговете ще са благосклонни към нея. В югозападния ъгъл на храма на Аполон имало специална стая, наречена адитон, която се намирала под пода на храма и до нея се стигало по стълби. Дафиновият лист (лавър) бил свещен символ на Аполон и се окачвал в стаята, а също и изгарял като тамян. Гледачката сядала на позлатен дървен триножник, поставен над отвор в земята, от който се излизал дим. Недалеч от оракула се намирал камъкът омфалос, представляващ центъра на света. Така Пития започвала своя божествен транс, от който получавала дарбата да предизвика.