Знаете ли, че най-старите български „Знамена” се съхраняват в музей и са експонати, сред, които има от всички редовни и извънредни бойни знамена на Българската армия.
А знаете ли, коя е Стилияна Параскевова…
Колекцията започва да се попълва от 1937 г.
От тях има голям брой трофеи и знамена на обществени и културно-просветни организации. Много от тях датират от средата на XIX век.
Сред арсенала са: знамето на Българското опълчение в Кримската война; Знаме на войските на Стефан Караджа и Хаджи Димитър; Знамето на Жельо войвода; Знаме на войводата Филип Тотю; Знаме на Стиляна Параскевова (за което ще поговорим по-обстойно), на което цветовете на Националния трикольор са запазени и до наши дни; знаме на горнооряховските въстаници; Самарското знаме (което е наградено с орден „За храброст“ I ст.).
И така, всички съхранени знамена до наши дни включват и хералдически, и пехотни знамена. Такива са дарявани по време на българските войски от 1881, 1886, 1888, 1891, 1925, 1928, 1937 г. и след провъзгласяване на Република България от 1946 г.
Историята на един от създателите на българското знаме – Стилияна Параскевова
Знамето, което представя и днес родината ни навсякъде по света е изработено от Стиляна Парашкевова. То е създадено за българските опълченци в Руско-турската война (1877–1878).
Знамето се превръща в първообраз на националното знаме на България.
Какво не знаем за Стилияна Параскевова
Параскева била само на 14 години, когато баща й, Иван Параскевов дал думата си, че той поема ангажимента и ще дари знаенето. Така търговецът дал заръка на щерка си да изработи българския трибагреник, който в последствие е дарен на българските доброволчески дружини в Руско-турската война.
143 години от узаконяването на националното знаме на България
Българското национално знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално. Цветовете и редът им се свързан със Стиляна Параскевова и флага на Браила.
На знамето има извезан лъв на задните си крака с корона на главата, но той изчезва по време на обсъждането на конституцията на новоосвободеното Княжество България.
В момента Браилското знаме се съхранява в специално хранилище на Военноисторическия музей заедно с други бойни знамена.
Националното знаме остава непроменено до края на Втората световна война. При приемането на конституцията на Народна република България през 1947 г. лъвът се появява отново, но този път без корона, а през 1991 г. 7 -то Велико народно събрание приема герб от националния флаг и оттогава остава непроменен.
Конецът и шевовете също трябва да отговарят на строги изисквания и това важи дори за подгъвите.
В заключение:
„Историята на българското знаме датира от 1862 г., когато трите цвята се появяват за първи път върху униформите на Първата българска легия, създадена от Раковски. Трите цвята са поставени в днешния си ред за първи път на знамето, проектирано в румънския град Браила от търговеца и поборник за народна кауза – Иван Параскевов“. Работата по изработване на знамето, продължила 6 месеца и всичко, около създаването му се е пазело в тайна до завършването му, през април 1877 г.“