„Трябва ли човекът, подписал смъртната присъда на Левски, да бъде запомнен завинаги с мръсните си дела“
Кой е Хаджи Иванчо Хаджипенчович
Известен като Хаджи Иванчо Величков Хаджипенчович е съветник на Мидхат паша и турски чиновник. Той е представител на Българския църковен народен събор в Цариград.
Малко са онези, които знаят, че е Иванчо Хаджипенчович е един от българите – османски съдии, разписали смъртната присъда на Левски. Заради него Дяконът увисна на бесилото, през 1873 г. 18 февруари месец.
Името на предателя е Иванчо Хаджипенчович
В свободната България предания на султана слуга е избран за депутат от Учредителното събрание, което гласувало това в Търновската конституция. С подписа си на българинът се изправя, пред два съдбоносни документа за България. Единият е смъртната присъда на Васил Левски, а другият Търновската конституция.
Иванчо Хаджипенчович е роден през 1822 г. в Русе, в семейство на русенски чорбаджия Хаджи Велико (Величко) Хаджипенчович – търговец и член на Русенския меджлис в продължение на около четири десетилетия (периода 1817 и 1857 г.).
Учи право в Париж между 1841 и 1845 г.. В Русе се завръща, през 1846 г. се жени за Анастасия Мавриди, праплеменница на търновския елинист Никола Пиколо. Като търговец сключва съдружия с Христо Тъпчилещов и други български и австрийски партньори. Постъпва на османска служба – като член на местния меджлис – през 1852 г., а през 1854 г. е въздигнат в сан на капуджибашия от силистренския валия Ариф паша.
Хаджипенчович, заедно с Петраки Златев и Тодор Марков, е сред тримата българи съветници на османския реформатор Мидхат паша в началните месеци на неговото управление като валия на новосъздадения през 1864 г. Дунавски вилает.
Хаджипенчович е дарител на църковни и образователни институции в Русе. Най-щедър е към българската църква „Света Троица“ и българското училище там, на което е и дългогодишен попечител.
През 1866 г. е избран в първия Общ вилаетски съвет, през 1867 г. е назначен за председател на вилаетския търговски съд, а през 1868 г. е назначен в имперския Държавен съвет в Цариград, където остава до пролетта на 1877 г.
През 1872 г. Хаджипенчович пише мемоар до османския велик везир Махмуд Недим паша, в който излага подробно съществуването на тайна революционна организация сред българите и сръбската подкрепа евентуално в нея. Между ноември 1872 г. и февруари 1873 г. Хаджипенчович е назначен в тричленната правителствена комисия, разследвала Арабаконашкия обир от 22 септември 1872 г. и комитетските мрежи на Българския революционен централен комитет. Това е и периодът, когато е осъдил на смърт Васил Левски, водача на българското революционно движение.
В крайната заключителна фаза, след като надълго и нашироко са разказани деянията на Апостола, в присъствието и на Иванчо излиза текста:
“Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл. 55, ал. 1, чл. чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт чрез обесване.”
Иванчо Хаджипенчович презиран заради деянието
Участието му в съдебно-следствената правителствена комисия, издала смъртната присъда на Васил Левски, му носи омразата на цялата емигрантска революционна общност в Румъния.
Пренася се в новата столица на България София и става член на Върховния съд, а по време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) – и на Държавния съвет. След Освобожднието на България Хаджипенчович си построява къща, в София на около 150 метра от мястото на обесването на Васил Левски. Той участва в комитет за събиране на средства за вдигане на Паметника на Васил Левски.
По това време Иванчо Хаджипенчович е член и на Върховния съд. Хаджи Хаджипенчович подготвя и слово за откриване на монумента. Смъртта обаче го застига на 25 март 1894 г. На 22 октомври 1895 г., което е година и половина по-късно, паметникът на Апостола на свободата е осветен, но без присъствието на неговия убиец.