HomeИнтересноБългарияКакъв цвят е знамето на Райна Княгиня извезано за Априлското въстание

Какъв цвят е знамето на Райна Княгиня извезано за Априлското въстание

Помните ли, какъв е цветът на знамето на Райна Княгиня ушито за Априлското въстание? Нека припомним коя е Райна Княгиня и как изглеждало българското знаме…

Какъв цвят е знамето на Райна Княгиня извезано за Априлското въстание

Автентично копие на знамето извезано за Априлското въстание е ушито от Райна Княгиня. Знамето е с двустранно избродирани букви и лъв.

Коя е Райна Княгиня

Райна Княгиня била само на 20 години, когато Георги Бенковски й предлага да ушие знаме за Априлското въстание. Девойката е родена в Панагюрище и с гордост приема изпълнението на тази задача. Тя ушива знамето, което в последствие се превръща в символ на героичната битка за свобода на българите.

В деня, когато е обявено въстанието младата революционерка Райна гордо развява светинята редом с мъжете.

Лъвът върху знамето е нарисуван от Стоян Каралеев. Образецът е заимстван от лъвчето, отпечатано върху корицата на Устава на БРЦК. Буквите, които са изписани върху знамето са от Иванчо Зографа.

На паметната дата 22 април 1876-а година, Райна на чело на шествието в Панагюрище, носи знамето. Там, поп Груйо и останалите свещеници от града освещават тържествено. По този начин, след важния ден учителката Райна Футекова получава и прозвището Райна Княгиня. След потушаване на Априлското въстание Райна Княгиня е арестувана и изпратена в Пловдивския затвор. Там е бита и държана на вода и хляб за повече от месец време.

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ