Достигала ли е до вас легендата за кан Кубрат и неговите синовете? Тя е разказана от Теофан Изповедник. В нея се говори за силата на обединението, единството, а също така и за слабостта от разединението.
Това бил заветът на баща кан Кубрат, а именно синовете му никога да не се разделят, да се държат единни като снопът с копия. Уви, колкото и да опитали някои от тях е се получило. Те се разделили, а това се оказвало пагубно за Старата Велика България. Нека оставим легендите назад обаче и да надникнем зад една конкретна история – какво точно се случва със синовете на Кубрат?
Най-големият се казвал Батбаян (в някои източници е споменато името Боян, Баян или Безмер, така пише и в „Именник на българските канове”). Той като първороден останал да управлява наследството а баща си;
Котраг, бил вторият син. Той потеглил на север и се заселил край долното и средното и течение на река Волга. Приема се, че той поставил основите на Волжка България;
Третият син е хан Аспарух. Той се отправил на юг и там създал Дунавска България, за неговата история знаят и децата ни;
Четвъртият син на Кубрат бил Кубер, който също потеглил на юг и достигнал по-далеч от брат си. Неговите хора заселили днешна Македония;
Най-малкият син се казвал Алцек. Уви, за его информацията ни е оскъдна. Но все пак, ето до какви данни достигнахме, цитираме ги дословно:
„В това време българският воевода на име Алцеко (Alzeco), който бе напуснал своя народ неизвестно по коя причина, мирно достигнал до Италия и отишъл с цялата си войска при крал Гримуалд, като му обещавал, че ще му служи и ще живее в неговото царство. Гримуалд, като го изпратил при сина си Ромуалд в Беневент, заповядал на последния да определи местоживелища на Алцеко с неговия народ. Ромуалд го приел благосклонно и им назначил разпръснати места за поселение, които дотогава били пусти, а именно: Sepinum, Bovianum et Iserniam, и по други градове в своята територия, а самаго Алцеко, като изменил името на достойнството му, заповядал вместо вожд (воевода, dux) да се нарича gastaldius-управител.“ – франкският летописец Фредегар в „Gesta Dagoberti I regis francorum”.
Има издигнат паметник на хан Алцек в Италия
Оттук допускаме, че Алцек също потеглил на юг и се установил в днешна Италия. Там получил титлата „гасталд” (от италиански: gastaldo), което значи управляващ административен окръг, а водените от него българи са заселени в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе, централна Италия. След разпадането на Римската империя през V век, тези земи населявани от япигите, етруските, месапите в по-ранни времена. Според Теофан Изповедник, преди да се заселят там, водените от Алцек българи преминавли, през Пентиполи и Равена.
Каква следа е оставил в историята на Италия хан Алцек
Кан Алцек заема по-ниско място в йерархията от Ромуалд, но въпреки това той си остава водач на хората, постига политическо и военно и покровителство, а освен това и административна автономия. Той е един от първите, които допринасят за Италия с това, че поставят основите за изграждането на днешната италианска нация.
Българите съхранили своята религиозните традиции, но под влиянието на франкските, лангобардските и църковните феодали, като постепенно приемали християнството и ограничили езическите обичаи. След християнизирането се разпространява богомилството, манихейството и ереси познати добре в нашите земи.
Ето какво казва Винченцо Д’Амико за приноса на българите Алцек за Италия:
„В асимилаторския водовъртеж те (българите) се отплащат с многообразното ново въздигнато достойнство, с отдаването на нова девствена и дива кръв, на физическия динамизъм и бойния дух, които те преливат в благородните, но изтощени артерии и вени на западащия унил италиец от ранното средновековие, като по този начин съживиха старата добродетел на римската универсалност”.
Опитът на българите се показал и в земеделието. Той допринесъл много и за формиране на съвременно италианско земеделие. Наред с това потомците на Алцек от Абруци и участвали в Първата и Втората световна война, където оставят също своята следа.
Celle di Bulgheria
Българската следа в Италия е съхранена и се помни и до днес. Южно от Рим на 400 км се намира градче на име Челе ди Булгерия, Celle di Bulgheria (в превод значи: „българските килии”).
Килиите “celle” идва от гръцките монаси, които са посрещнати от български воини. Планината, където се намира градчето се казва „България”. Там българите в Италия успяват да запазят много от своя бит.
Ярък пример и символ на българското наследство на Апенините е самият паметник на кан Алцек. Той е открит откритият на 8 юни 2016 година и представлява триметрова скулптура на самия кан Алцек.
В заключение:
Темата за Алцек и българските следи в Италия е интересна и заслужава внимание, както и задълбочен анализ. Сами можем да заключим, че още в миналото, така и до наши дни – граници за българския дух и култура не съществуват.