Знаете ли, на кое казват „Ючбунар“? Наясно ли сте, къде се намира и как изглежда еврейското гето в София? Днес ще поговорим за това място по-конкретно:
Ючбунар – “еврейско гето” в София
Ючбунар е старото име на квартал Център в западната част на София . На това място се е разполагал Женският пазар и улица Пиротска.
През 1889 г. в София започва масовото изселване на бедните от централните квартали към Ючбунар. Сред тях идва ред на евреите. По право това не е било никакво гето – а популярно име, което идва от патриарха на българската литература Иван Вазов. Всъщност това бил беден квартал, където принудително били съсредоточени македонски бежанци и пластове от населението с ниски доходи, сред които имало и евреи.
След Освобождението, когато София става столица, Димитър Петков (кмет) решава да “прочисти” града, за да заприлича повече на европейска столица. Сред другите необходими промени имало крайности под формата на създаване на такова гето и разрушаване на редица исторически сгради. Ротондата Свети Георги и сградата на археологическия музей (бившата джамия) оцеляла по чудо.
Ючбунар е заселен принудително. Архивни източници съдържат описания как жителите не искали да напуснат домовете си в старата еврейска махала и как били изгонени оттам с жандармеристи. Всички новозаселници получавали по една земя в Ючбунар, където имали право да строят и живеят.
Тъй като нямало, какво да строят, мнозина просто си направили кирпичени къщи или изкопали землянки и така живеели. Река Владайска по това време все още не е оборудвана и носи много неприятности на жителите на Ючбунар. Всяка пролет той преливал и наводнявал и без това влажните жилища на нещастните ючбунарци. Иван Вазов има един много показателен разказ на тази тема, наречен “Потопът”.
Ючбунар Троцки го е описал още по-„живописно“. Според него хората тук са живели предимно в землянки, по единадесет души в една стая на пода с парцали. Като цяло, когато четете Троцки, се появява много ужасна картина. Ако погледнете снимките и скиците от онези години, тогава всичко не изглежда толкова мрачно. Малки къщи, криви улички, храсти и огради, а не непрекъснати мръсни локви като на Троцки. Сега е трудно да се прецени, как стоят нещата в действителност.
Също така при Троцки за първи път срещаме името Дорт-Бунар (четири кладенеца) – това е квартал до Юч бунар (три кладенеца на турски), в който живеели предимно цигани.
Заселването на Ючбунар продължава точно две години. Тогава, казват, всичко е минало вече нелегално. През тези две години в Ючбунар са изселени 1500 семейства.
Културният център на Ючбунар, така да се каже, била улица „Пиротска“ . Наричали я “страгало “, защото ючбунарците не ходели там. Така също и парка до църквата “Свети Никола”, който все още е там. Писателят Чавдар Мутафов поетично нарича този квартал “републиката на мъчениците”.
С течение на времето в квартала се появяват не само къщи, но и църква, училище, пожарна, еврейски културен дом и известната сладкарница на Иван Македонеца, собствен пазар и собствени заведения.
В Ючбунар е имало прочутата кричма “Сивия кон” с много хубави вина и затова там ходела богата публика.
Ючбунар приличал на мръсен, беден и невъзпитан квартал. Да, и до днес той е, меко казано, много колоритен, макар и скъп. Въпреки това на България дава няколко големи имена: поетът Христо Смирненски , художникът Александър Жендов, „бащата на народите“ Георги Димитров , народен лечител Петър Динов (Донов).
В заключение:
И днес може да наемете или купите имот в тази част на града. Всичко зависи от договорките с агенция, собственик, състояние и пр. както във всеки един квартал.