Знаете ли, историята на албанското село в България? Всъщност, чували ли сте името му? Нека ви потопим в един родопски край и …
История на “албанското село” в България
Историята на селото разказва за 3-ма братя преселници от Албания, които дошли от Гърция. И техният етнос и тяхната история са тясно свързани с историята на много народи.
В планината на митичния Орфей до наши дни отекват стъпките на римските легиони. Арда и Марица се срещат, за да продължат заедно към Егейско море, а от незапомнени времена по тези земи се разказват легенди за народи, оставили наследството по земите ни.
Кое се води “албанското село” в България
По източни дялове на Родопите в най-крайните точки, днес е сгушено едно уникално село на име Мандрица. То прави впечатление с кирпичени къщи, където се чува необичаен за страната език – албански. Историята на това село започнала в далечната 1636 година.
Легендата за Мандрица
Местна легенда разказва, че селото е основано от трима братя православни албанци. Те били скотовъдци на едър рогат добитък. Били задължени от Али Паша, беят да снабдяват османската войска с месо, мляко и други хранителни продукти. За всяка овца те получавали по една жълтица. В знак на благодарност военачалникът, им разрешавал в за вярната им служба, да обиколят целия Одрински виалет, за да намерят подходящо място, където да се заселят със стадата и семействата си. Османският владетел им обещал толкова много земя, колкото могат да обхождат стадата им от изгрев до залез слънце.
Али Паша издал ферман, с който освободил от данъци тримата братя и им гарантирал, че по тяхната земя турци няма да се заселват. Братята построили мандра и дали име на селото. Нарекли го Мандрица.
Местните жители на Мандрица, през XX век.
С времето Мандрица се разраства, като все повече албанци се изселват от родината си и се настаняват по тези земи. Те пренасяли бит, език и култура. Строили големи кирпичени къщи в гръцки стил, а на първия етаж помещавали в тях животните си, на втория копринените буби, а на третия живели самите хората. Заселниците превръщат селото в част от пътя на коприната, като произвеждат едно от най-висококачествените копринени семена по нашите земи. Започват да изнасят продукта си по цял свят и сами да правят тухлите за къщите си. Разбира се, отглеждали и сусам, тютюн типични за тези части на България и до днес.
В Мандрица са построени първите черкви за целите Родопите. Това била църквата „Св. Неделя”. През 1708 година. Тя представлявала малка еднокорабна сграда, част от гробищен парк и в наши дни. В нея има каменна плоча с изписана годината на основаване на селото. Върху надгробните плочи са издялани занаятите на покойниците, като символ и уважението към труда и приноса им за селото.
През 1835 година, само век по-късно е построена и селската църква „Св. Димитър”. Тя е трикорабна псевдобазилика, покрита с дървен покрив и изградена от зидан камък. В иконостасът й има наченки и от източни влияния.
Как изглежда „албанското село” в България в наши дни
Разцветът на селището се достига в края на XIX век. Тогава вече имало две училища, 22 мелачки за сусамово олио, детска градина, 20 манифактури за копринени буби. Имало дори родилен дом.
Албанците съхранили сулиотската си носия, през всичките тези години и продължават да я носят и до днес при тържества и празници, обрети. Те говорят на арванитски език.
От 1913 г. заради гоненията в Беломорска Тракия, те са принудени да напуснат домовете си. Българското правителство настанява в селото с бежанци българи от Тракия и Македония. Докато траели войните къщите в албанското село Мандрица сменят обитателите си. В 1929 г.имало нова бежанска вълна, при която отново албанци, заселва селото.
Днес могат да се видят типични големи къщи с резбовани тавани. Намират се покрай златоносните меандри на Бяла река. Там все още е запазен и се говори архаичен албански език, който създава усещането за един друг свят.
Всяка година в албанското село се провежда събор, който дава живот на иначе призрачният вид на село. Новите къщи се строят от кирпичени типични тухли по модел на някогашната зидария, открита в гръцки и тракийски влияния.
В заключение:
В единственото албанско село в България Мандрица, можем да видим уникална по рода си архитектура, комбинирана със стари фотографии, местен говор и всичко това създаващо чувството за пътуване, назад във времето.