Великите сили са свръхсуверенни държави: изключителен клуб от най-мощните държави в икономическо, военно, политическо и стратегическо отношение.
Кои държави са “Великите сили”
Тези държави включват членове с право на вето на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Китай и Русия), както и икономически сили като Германия, Италия и Япония.
Терминът “Великите сили” през годините
Терминът “Велика сила” е използван за първи път за представяне на най-важните сили в Европа, през следнаполеоновата епоха.
„Великите сили“ съставляват „Концерта на Европа“ и претендира за правото на съвместно прилагане на следвоенните договори. Формализирането на разделението между малки сили и велики сили се случило с подписването на Договора от Шомон през 1814 г. Оттогава международният баланс на силите се променя многократно, най-драматично по време на Първата световна война и Втората световна война. В литературата алтернативните термини за велика сила често са световна сила или голяма мощност.
История на “Великите сили”
В историята са съществували различни набори от големи или значими сили. Ранно споменаване на велики сили е от 3-ти век, когато персийският пророк Мани описва Рим, Китай, Аксум и Персия като четирите най-велики царства на своето време.
По време на Наполеоновите войни в Европа американският дипломат Джеймс Монро отбелязва, че „уважението, което една сила изпитва към друга е точно пропорционално на средствата, които те съответно имат, за да се наранят взаимно“.
Терминът „Велика сила“ се появява за първи път
Това се случва на Виенския конгрес през 1815 г. Конгресът установява „Концертът на Европа“ като опит за запазване на мира, след годините на Наполеоновите войни.
Лорд Каслъри, британският външен министър, за първи път използвал термина в своя дипломатически контекст, като пише на 13 февруари 1814 г.: „има всички изгледи Конгресът да приключи с общо съгласие и гаранция между Великите сили на Европа, с решимост да подкрепят договореното споразумение и да насочи общото влияние и, ако е необходимо, общото оръжие срещу Силата, която първа ще се опита да наруши континенталния мир.”
Виенският конгрес се състоял от пет основни сили: Австрийската империя, Франция, Прусия, Русия и Великобритания. Тези пет основни участници представлявали първоначалните велики сили, както познаваме термина днес.
Други сили, като Испания, Португалия и Швеция били велики сили, през 17 век и началото на 18 век. Те са консултирани по определени специфични въпроси, но не са били пълноправни участници.
След Виенския конгрес Великобритания се очертавала като водеща сила, благодарение на своя флот и обхвата на отвъдморската си империя. Балансът на силите между Великите сили се превърна в основно влияние в европейската политика, което накарало Ото фон Бисмарк да каже: „Цялата политика се свежда до тази формула: опитайте се да бъдете една от трите, докато светът се управлява от нестабилното равновесие на пет велики сили.”
С течение на времето относителната сила на тези пет нации се колебаела, което в зората на 20-ти век послужило за създаването на напълно различен баланс на силите. Великобритания и новата Германска империя (от 1871 г.) преживели непрекъснат икономически растеж и политическа мощ.
Други, като Русия и Австро-Унгария, останали в застой. В същото време други държави се появяват и разширяват властта си, до голяма степен. Това става, чрез процеса на индустриализация.
Страни, които се стремят да постигнат статут на велика сила, са:
Италия след ерата на Рисорджименто; Япония по време на ерата Мейджи и Съединените щати след гражданската война.
До 1900 г. балансът на световните сили се е променил значително, след Виенския конгрес. Алиансът на осемте нации бил съюз на осем нации, създаден в отговор на Боксерския бунт в Китай.
Този съюз е създаден през 1900 г. и се състои от петте сили на Конгреса(четирите велики сили – Прусия, Русия, Австрия и Великобритания и Франция, на която към онзи момент е позволено да вземе участие във вземането на решения поради силната ѝ дипломация), плюс Италия, Япония и Съединените щати. Те са представляващите великите сили в началото на 20-ти век.
Източник: en.wikipedia