Християнството е прието от българските владетели сравнително рано. Има доказателства, че хан Кубрат, основателят на Стара Велика България в земите на север от Черно море и Кавказ, управлявал през първата половина на VII в. сл. Хр., бил християнин.
Св. княз Боян-Енравота, първомъченик български
Приемането на християнската вяра в Константинопол, където прекарва част от младите си години са доказани в голямото съкровище, край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Внукът му Тервел също бил християнин. Тервел, синът на хан Аспарух, основателят на Дунавска България, управлявал през 8 век. В различни оцелели изображения Тервел е изобразяван заедно с християнски символи.
Археолозите са открили негов медальон с надпис на гръцки език. Той гласял: „Пресвета Богородице, закриляй кесаря Тервел!”
Византийската титла „кесар” е втора след император и е дадена на хан Тервел от византийския суверен Юстиниан II, на когото българският лидер помогнал в усилията му да се възкачи отново на трона. Книжовникът Паисий Хилендарски, автор на манифеста на българското Възраждане през 17 и 18 век. “История славянобългарска”, наред с други български съвременни историци, той поставя Тервел сред българските християнски светци с името Св. цар Тривелий.
Кога и как е приета християнската вяра
Като цяло християнската вяра не е получила широко разпространение в младата българска държава. Хановете дори не се опитали да го направят официално. Официалният култ остава непроменен – фокусиран върху бог Тангра. Повечето български владетели не приветстват новата религия, тъй като в нея виждат основен инструмент за влияние в ръцете на Византийската империя, могъщият съсед на България.
Кой е Боян-Енравота – вторият български светец
При едно от своите набези във Византия хан Крум (803-814) взема за заложник византийския епископ Каним. Каним прекарал известно време в двореца на хана. Както Крум, така и по-късно неговият син хан Омуртаг (814-831 г.) се отнасят към него с уважение за явните му познания. По време на един пир обаче Крум призовал Каним да се откаже от християнството и да принесе жертва на езическите божества. Той твърдо отказал и бил хвърлен в тъмница.
Боян-Енравота – вторият български светец
Най-големият син на хан Омуртаг Енравота попаднал под влиянието на Каним и дори приел да бъде кръстен от него с името Боян. Именно поради тази причина Омуртаг отказал първородния си син от трона. След смъртта му третият му син Маламир се възкачил на трона. Българският историк д-р Иван Венедиков предполага, че вторият син на Омуртаг Звиница също е бил заподозрян в симпатии към християнството и също е бил лишен от престола.
Според византийския писател Теофилакт Охридски (края на XI, началото на XII в.) Енравота поискал от брат си да му предаде заложника Каним, който все още бил в тъмницата. Без да знае причината за молбата си, Маламир я удовлетвори.
И така, когато разбира, че Енравота е станал християнин под влияние на Каним, ханът приел това като предателство към българските традиции и като симпатия към Византия. Той помолил брат си да се откаже от новата си вяра. След категоричния му отказ Боян-Енравота бил обезглавен.
Според пасиона, умирайки, мъченикът произнесъл пророчески думи: „Тази вяра, за която умирам, ще Благо успее в българската земя“.
Княз Боян-Енравота загинал мъченически около 833 г.
По всяка вероятност скоро е канонизиран и става първият известен в историята светец на България. Паметта му се чества на 28 март.
Скоро след този кървав епизод хан Маламир умира и е наследен от Пресиян, син на княз Звиница. Синът на Пресиян княз Борис I (852-889) приема християнството през 865 г. и покръства целия български народ. Така пророчеството на св. Боян-Енравота станало реалност.