Райно Попович е ключова фигура за Българскато възраждане . Роден в далечната 1773 г. в село Жеравна. Обучава се в Сливен, в прочутото гръцко училище на остров Хиос. През 1819 г., подпомогнат от Стефан Богориди открива второто гръцко-българско училище в Котел. През 1826 г. основава елинско-българско училище в Карлово.
Неговите ученици са ключови български възрожденци
Кръгът на неговите ученици е безброен – като започнем с Васил Левски, който изучава църковно пеене при него, продължим с бележити личности като Георги Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич от Котел, братята Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Ботьо Петков, Сава Филаретов от Жеравна, Иван Богоров. Ботьо Петков(бащата на Христо Ботев) продължава учителската дейност на Попович и се превръща в следващата емблематична учителска фигура за следващото поколение българи.
От елинофил към възрожденец
Работата на Райно Попович като учител е изключително важна по две причини. Първо, той помага за обучението на някои от най-важните ръководители на възрожденското движение и им дава основата за по-нататъшната им дейност по време на българското Възраждане. На второ място трябва да се отбележи, че първоначално той е елинофил – прекланя се пред елинската наука и преподава на учениците си само на гръцки за което е много критикуван от други видни българи по това време – Васил Априлов и Николай Палаузов. Постепенно той разбира грешката си и започва да обучава учениците си първо на български език, като по този начин им дава стабилна основа върху която могат да надградят с изучаването и на чужди култури. Използва познанията си за превод на ключови творби на древногръцките философия като по този начин осъществява един своебразен Ренесанс сред българската младеж – преподава им уроци по правоговор, правилно обличане, изискано държани в обществото. Опитва се да приложи прочетеното от Аристотел, Платон, Омир за да вдъхне нов живот на българите и да им покаже друг различен подход за справяне с несгодите на настоящето.
Въпреки че Райно Попович не е толкова известен, колкото някои от съвременниците си, приносът му за българското общество е огромен. Той трябва да бъде запомнен като една от ключовите фигури на българското възрожденско движение като дава правилната посока в живота на много изявени дейци на българското Възраждане. Всички знаем , че учителят е модел за подражание за всеки подрастващ и приносът на Райно Попович не трябва да бъде подценяван като човек изградил основите, най-вече в културен план , на много бележити български герои.