Попитайте българите какво означава за тях името Позитано и повечето ще кажат, че това е името на улицата на централата на БСП.
Кой е Вито Позитано
Отговорът е тук и той е: Италианският консул, който спасил София.
За съжаление малко хора днес знаят нещо за този човека. Неговият паметник може да се види на улица в София, носеща името му.
Преди повече от век, тази улица била дом на някои от най-важните жители на София. Тук бил и домът на италианския вицеконсул в София, Вито Позитано.
През втората половина на 19 век историческото и географско положение на София (по това време под османско владичество) става привлекателно за големите европейски сили. Три държави откриват консулства в София: Австро-Унгарската империя, Франция и Италия.
Вицеконсулството на Италия е открито през 1874 г. Две години по-късно Позитано, който е роден в Бари през 1833 г. в семейство на търговци е назначен за вицеконсул.
Докато братята му поддържат семейния бизнес, Вито се присъединява към местния противопожарен корпус с чин капитан и по-късно служи във въоръжените сили на Южна Италия. След обединението на Италия (около 1871 г.) той напуска армията, смятайки мисията си за изпълнена. Само няколко години по-късно, обаче той приема високопоставен пост в администрацията на италианското кралство, с което започва дипломатическата му кариера.
Като дипломат той е бил базиран в Триест, Корфу, Малта, Алжир, Истанбул и София, като е служил от 5 юли 1876 г. до 21 август 1878 г.
Консулството му в България
През декември 1878 г., в разгара на Руско-турската война, довела до освобождението на България от османско владичество, София е изправена пред разруха. Точно когато руските войски наближават града (София е освободена на 4 януари 1878 г.), османските орди на Осман Нури паша са принудени да избягат, но не преди да заплашат да опустошат София и нейните жители.
Дипломатите в града били помолени да напуснат. Позитано не само отказа да го направи, но и направил всичко възможно, за да спаси София и хората в нея.
С помощта на френския и австро-унгарския консул, той призовавал дипломатическия корпус да защити София. Наред с това, той също заплашва Осман Нури паша със сериозни дипломатически последствия, ако продължи с плана си. С това Позитано рискува собствения си живот и живота на семейството си.
Използвайки опита си, Позитано оглавява усилията по гасене на пожари, за да спаси къщи, обхванати от пламъци. Организирани са спасителни акции и ръководи патрули на български опълченци по софийските улици. След пристигането на руските части софиянците се събрали под балкона на Позитано, за да изразят благодарност за усилията му.
Обявен е за почетен гражданин
През 1879 г. първият софийски общински съвет обявява Позитано за почетен гражданин.
Цитатът гласял: „Ако не беше неговото пряко участие, от София нямаше да остане и следа, а хиляди софиянци щяха да загинат още тази зима“.
През 1881 г. Позитано е назначен за консул в Дамаск, Сирия. През 1882 г. той е изпратен в Йокохама, Япония, където умира, през 1886 г.