Народната памет се движи по мистериозни пътища. Един от най-добрите примери е Крали Марко, легендарният герой, почитан от векове на Балканите като могъщия мъж, защитил земи и хора от османското нашествие.
Легендата за Крали Марко
Според легендата Крали Марко е отговорен за особената форма на тази скала в каньона на река Чернелка: той я разсякъл на две с дамаския си меч по време на битка със своя заклет враг.
Векове наред се разказват и пеят легенди и епични песни. Те се разпространяват, трансформират и стават все по-сложни, разказвайки историята на по-големия от живота Крали Марко. Собственикът на чуден петнист кон, той се сблъсква с феи, смели нашественици и предатели, участва в героични състезания и освобождава хиляди поробени мъже и жени. Ето, защо не е изненада, че редица места в днешна България, Сърбия и Македония носят неговото име.
Кой е всъщност първообразът на Крали Марко
Зад митичния Крали Марко се крие реален прототип, но по ирония и случайност историческият принц Марко няма много общо с епичния си двойник.
Княз Марко (1335-1395) има нещастието да бъде сравнително незначителен феодален цар на Балканите през 14 век. По това време регионът е изтощен след поредица от епидемии, провалени реколти, религиозен фанатизъм и дребни вражди, които разкъсват някога силните, но сега затихващи България, Сърбия и Византийската империя. Това, което някога било малък брой местни сили, сега представлявало мозайка от големи и малки кралства и княжества, плюс група измамници-аристократи, нетърпеливи да уловят момента.
Как точно един лоялен османски васал се превръща в митично въплъщение на християнската опозиция, срещу османското нашествие е въпрос, чийто отговор е завинаги изгубен.
Какво говорят легендите за това кой е Крали Марко
Една от легендите гласи, че тронът на Крали Марко е бил близо до днешния връх Ботев, в Стара планина.
Много от местата, свързани в легенди с Крали Марко, разказват истории за жестоки битки с неговия заклет враг Муса Кеседжия, митичен антагонист, представляващ османските нашественици. Едно от най-забележителните места е скалният каньон на река Чернелка, край село Горталово, Плевенско. Според легендата Крали Марко и Муса се били там три дни и три нощи. Крали Марко се хвърлил с дамаския си меч (дамаската стомана по онова време била най-добрата и очевидно хората не виждаха никакво противоречие в това християнски герой да използва такова оръжие срещу мюсюлманските нашественици) към Муса, но пропуснал и разцепил гигантска скала на две. Скалата все още е там. Тя е и част от екопътеката, през каньона.
Друга легенда разказва, че Крали Марко живеел на върха на най-високия, връх на Стара планина, съвременния връх Ботев. Неговият трон, неговото житно поле и неговият гумно били навсякъде и все още могат да се видят, превърнати в камък.
Докато Крали Марко е безспорен герой, някои легенди го представят като малко суетен персонаж. Да вземем например историята за Марко и сестра му, която била също толкова голяма и силна като него. Един ден решили да видят кой може да хвърли камък толкова високо, че да прелети над връх Марагидик в Стара планина. Кандидатите хвърлили камъните си, а след това Марко възседна коня си и отишъл да провери кой е победил. Оказала се сестра му. Юнакът толкова полудял от гняв, че и стъпките му, и копитата на коня му се отпечатали, върху плоската скала.
Друга история, показваща Марко като лош губещ е за двата римски стълба край Павликени. Първоначално са принадлежали на мавзолея на местен римлянин, но с времето и римлянинът, и мавзолеят са забравени и се появява легенда за Крали Марко и съперник. Те се борели за любовта на местна девойка. Момичето обещало да се омъжи за този, който построи по-високия каменен стълб. Марко, разбира се, спечели, но тя все пак избра съперника му, тъй като била влюбена в него. Разярен, Марко разбил колоната на съперника си. Местността и днес се нарича Марков камък от местните.
Марков камък или Марковата скала е древно тракийско светилище край село Долно Ябълково, в Странджа, близо до границата с Турция. Легендата разказва, че на път за Константинопол могъщият герой взел камъче и го хвърлил зад гърба си. Това, което за него е било камъче, за обикновените хора било скала с височина 8 метра. Ритуалният леген, издълбан на върха му от траките, по-късно се тълкува като отпечатък от огромния крак на Марко.