Анализът на звуци и букви на думите може да е от голяма полза, не само за децата. Именно поради тази причина подготвихме и настоящия материал.
Нека първо споменем, защо е важно още от малки да умеем да правим звуков анализ на думите.
Ще познаете ли коя буква в българския език не е звук
От една страна това е свързано с правилното произношение, а от друга има важна роля за по-нататъшното развиване умението за правилно писане. Разбира се, това е за при децата, но е добре и за техните родители, които ще помагат в уроците.
И така, докато са в предучилищна възраст децата, не разпознават звуковете, докато са в съчетанието на дума. По този начин, често допускат грешки при изговор. Когато децата тръгнат на училище грешките от говора се пренасят лесно в грешки при писане.
Коя буква в българския не е звук
В българския език няма букви, които звучат като две, но се пишат като една. Пример за това е: Щ се произнася като ШТ, но реално се пише като една.
Какво още трябва да знаем за буквите в българския език
„Твърдите и меките“ знаци се произнасят по специален начин, но не омекотяват и не разделят буквите в думите. Например:
„Шофьор“ се произнася като обичайна дума, тоест комбинацията от две букви – И и О, но не се използва самостоятелно.
Особености на българския език
В някои случаи буквата „в“ се чува като звука „ф“, например в думата „евтин” – когато произнасяте първите две букви внезапно чувате като „ефтини”.
Доста често при произнасяне буквата “о” се превръща в “у”. Например думата “боклук”, а чуваме като “буклук”.
В началото на думата в някои случаи буквата “C” се произнася като “З” – сграда, а се чува „зграда“.
В заключение:
Надяваме се разбирате, защо децата още в подготвителна група трябва да умеят да определят първия и последния звук в думата. По този начин, когато постъпят в първи клас ще им е далеч по-лесно да развиват умението да се ориентират в последователността на всички звуци в думата.