Страната ни има много красоти, а по планините се редят не само скални образувания и борови гори, но от там минават и ЖП линии.
Знаете ли коя е най-високата ЖП гара в България?
В страната ни има гара, която се разполага най-високо и е на връх, където се отрежда като най-високата гара на Балканите.
Става въпрос за родопското село Аврамово. То се разполага най-висока точка, което го отрежда като най-висока гара не само в страната ни, но и на целия Балканския полуостров.
Тази гара е част от железопътната линия, която свързва градове Добринище и Септември. Тя е по-известна като “теснолинейката”. Така я наричат нас.
Какво още не знаете за най-високата гара, вижте сега:
Релсовият маршрут се свързва, не само с гарата в село Аврамово, но с цялата история и това не е случайност. Той се слави се с изключително живописни места, през териториите, през които преминава.
Интересни факти за село Аврамово и най-високата ЖП гара на Балканите:
Железопътната гара до 1983 г. е наричана Аврамови колиби. Тя е най-високо разположената в страната ни България и първа на Балканския полуостров. Тя е точно на 1267.4 метра надморска височина.
В периода 1878 до 1912 г., след Освобождението, от на мястото на ЖП гарата се е разполагала границата между Османската империя и Княжество България.
Гарата съществува отдавна. Тя е построена, след 1926 г. и е част от теснолинейката Якоруда- Чепино. Отсечката е измислена като временна експлоатация за времето 12 декември 1937 г., след което официално е открита. Датата била на 30 юли 1939 г.
Защо се казва “теснолинейка”?
Теснопътната ЖП линия, свързва Добринище и Септември и се нарича “теснолинейка”, заради разстоянието, между релсите, което е по-малко от общоприетия Европа стандарт.
В точност достига 76 сантиметра, което е два пъти по-малко от стандартните 143.5 сантиметра междурелсие или около три педи по-тясно.
Тясното междурелсие е се казва още “босненски тип”, защото първите трасета с подобен тип се изграждат главно на територията на Херцеговина и Босна в миналото, по време на окупацията на Австроунгарската империя. Това бил периодът, след 1878 г.
Тесните ЖП линии били по-подходящи за пресечени планински терени. Такива са и териториите на Пирин, Рила и Родопите.
С каква скорост теснолинейка се движи?
В резултат на особеностите на теснолинейно ЖП трасе, предвид и релефа, по който преминава, скоростта е скоростта на движение на влакове е сравнително по-ниска от останалите ЖП линии.
Разстоянието от Добринище до Септември е 125 километра. Такова се изминава за средно 5 ч. със ср. скорост 25 километра в час. По маршрута има редица тунели, мостове и спираловидни изкачвания.
Хубавото в ниската скорост е възможността да бъдат разгледани заобикалящите природни забележителности, които са неповторими и впечатляващи.
История на ЖП линията минаваща през Родопите
Идеята за високопланински тесен железен път е представена през 1916 г., по време на Първата световна война, но всъщност необходимостта от развитие на железопътната инфраструктура в южните планински райони на страната се усеща от много по-рано.
Основният мотив за изграждането на сложното и доста скъпо трасе е нуждата от транспортна комуникация с град Гоце Делчев (тогава Неврокоп), който е основната, връзка, през границата с Гърция, а оттам и с Беломорието.
Освен това ЖП трасето било необходимо за развитието на дърводобивната промишленост в Рило-Родопския регион.
Колко време изисквало построяването на най-високата ЖП линия?
Първата част от трасето е изградена в първата половина на 20-те години на миналия век, а първият влак преминава по тесните релси на 1 август 1926 г. Тогава линията е с дължина от 20 километра и свързва Септемвир със село Лъджене, което днес е квартал на Велинград.
Най-трудният участък от трасето е: Чепино-Якоруда-Белица. Той е завършен през 1939 г. На откриването бил и Цар Борис III. Дори пресата тогава пише, че той сам подкарал парния локомотив по време на официалната церемония.
По трасето има 35 тунела, има също така и сложни завои. Най-стръмният участък се намира близо до гара Аврамово, като там се разполага и най-дългият тунел по цялото трасе. Това е тунелът преминаващ под Аврамовата седловина (с дължина 314 метра).
Връзката между Банско и Белица е завършена през 1943 г.. Така, последният участък от Добринище и Банско е открит на 9 декември, в 1945 г.
Първоначалният план до град Гоце Делчев така и не е в завършеното трасе.