Има един квартал Радецки се казва и е интересна неговата история. Преди да ви разкажем, какви легенди се носят обаче, разберете в кой български град се намира:
Квартал Радецки се разполага по река Янтра и встрани на юг от центъра
История на Радецки квартала
Някога това място е било село известно като Червен бряг или Червени бряг. До 1900 година вероятно е числено към Стоманеците. След избухване на Балканската война през 1912 г. доброволецът в Македоно-одринското опълчение е човек от Червен бряг.
Кога получава името Радецки
През 1949 година селото е наречено Радецики. От 1971 г. е присъединено към Габрово и се води като негов квартал.
Габровски легенда за квартал Радецки
Една легенда разказва за новооткритата базилика в квартала Радецки. Легендата била на Илия Габровски и разказвала следното:
По нареждане на цар Иван Асен II, в 1238 г. станало пренасянето на мощите на Света Петка в столицата на Второто българско царство Търново, от самия Цариград. При пренасяне ковчегът на Света Петка с мощите й, той бил носен от четирима монаси с дървена носилка. Всичко се случвало под зоркия контрол на Марко Преславския епископ. След изтощително изкачване по стръмните склонове южно на Шипченския балкан започнало спускането по северните гористи склонове на Балкана.
Тук се изчерпали физическите сили на единия от монасите, който се казвал Никола. Той паднал и издъхнал. Там, където паднал Никола и починал, другарите му изкопали гроб и го погребали. След като пренесли мощите на Света Петка в Търново, монасите се върнали в Балкана и на мястото, където е погребан другарят им, основали манастир, на който дали името Свети Никола. Тъй като местността, в която са открити основите на базиликата и днес се нарича Манастирището, може да се допусне, че тази базилика е част от манастирския комплекс „Свети Никола“.
Друга интересна история е тази на Любен Каравелов, който също пише, че високо в полите, в далечните средни векове на Шипченския балкан е съществувал манастир. В него били заточвани търновските царкини. В историята на Л. Каравелов се говори, че точно в този манастир цар Иван Александър пратил Теодора, първата си съпруга, когато взел за жена еврейката Сара.