Евангелието на цар Иван Александър (доп. MS 39627) е най-известният оцелял образец на българското средновековно изкуство.
Лондонското евангелие – какво не знаем за него
Лондонското евангелие е написано, преди повече от 650 години, в средата на четиринадесети век. Ръкописът съдържа четирите евангелия от Матей, Марко, Лука и Йоан. То е преписано от монах на име Симеон, чиято самоличност знаем от дълъг надпис, който е приложил към библейския текст.
Придружаващи и напълно интегрирани в текста са не по-малко от 366 илюстрации – по една за всеки ден от годината. Те илюстрират широка гама събития от разказа на четиримата евангелисти. Така всяко отваряне на книгата блести с цвят и визуален интерес. Въпреки това, както самият Симеон изяснява в разказа си за направата на тома, евангелската книга е създадена „не само заради външната красота на нейната украса, на цветовете, златото.
Лондонското евангелие изобразява кой български владетел?
В предната част на тома е най-известният образ, нарисуван в Евангелието (намира се най-горе). Тук се срещаме очи в очи с владетеля на българската империя и поръчителя на изработването на книгата цар Иван Александър. Показана е и тогавашната съпруга на царя, както и двамата му сина от нея, трите му дъщери от първата му съпруга и накрая зет му.
В галерия „Съкровища“ е изложен един от петте други портрета на царя, включени в ръкописа. В тази миниатюра цар Иван Александър е изобразен не със земното си семейство, а в рая между Авраам и Дева Мария и в общия контекст на великолепно изображение на Страшния съд.
Отправната точка за това голямо осветление е разказът на Марк за пророчеството на Исус за края на времето. Крайният резултат е може би най-добрият от това, което книжовникът на тома Симеон нарича „животворни изображения“.
Ръкописът е оцелял забележително
В рамките на четиридесет години, след завършването на евангелията на Иван Александър, неговият покровител е мъртъв и империята му е унищожена. За разлика от много други художествени съкровища от този забележителен период от българската история, Евангелието не е унищожено. То намира своя път на север, през река Дунав. То попада във владение на владетеля на Молдова, наричан още Иван Александър. В продължение на няколко века историята на евангелията е неясна. До 17 век е достигнало до манастира Свети Павел на Атон. Там остава до представянето си, през 1837 г. от абата на Сейнт Пол на младия английски пътешественик Достопочтения Робърт Кързън. Пристига от Кързън в Англия, по-късно е представен на Британската библиотека от неговата дъщеря.
Другият изложен ръкопис до Евангелието на Иван Александър е подходящ спътник: Видинското евангелие (Доп. 39625). Този важен препис на Евангелието, също е направен в България по времето на цар Иван Александър. Произведено е във Видин и за митрополита на този град Даниил. По-късно в своята история е подарен на Кързън на Атон, този път в манастира на Каракала, а впоследствие от дъщеря му на Библиотеката.