Последиците от най-дългата гладна стачка и гладуването като цяло

Знаете ли, колко дълго човек може да издържи на “гладна стачка”? Колко дълго може да продължи гладуването? Има ли период на гладуване, при който промените стават необратими? Над тези и още много въпроси потърсихме отговорите. Вижте повече за тях, тук и сега:

Смята се, че здрав човек може да гладува до три месеца. По-често дори се споменава, че няма нито един период на гладуване, който може да е фатален за здравия организъм. И така, нека надникнем зад кулисите.

Една от най-известните масови политически гладни стачки в Европа – затворени бойци на ИРА гладуваха, срещу действията на британското правителство. Десетима членове умират един по един.

През 2007 г. Британската здравна служба публикува насоки за грижи за хора в гладна стачка. Те пишат, че здрав човек може да гладува 6-8 седмици без особени рискове. Болните хора са много по-застрашени, ако постят, те могат да умрат в рамките на три седмици.

Продължителността на възможното и относително безопасно гладуване зависи от телесните резерви. Хората, които са захранени, могат да издържат малко по-дълго.

Организмите се различават и по количеството мастни запаси, които до определена граница помагат да издържат на глад. Медицинските грижи и прилагането на витамини, глюкоза и електролити могат да помогнат при протест, срещу глад и да намалят риска от внезапна смърт или трайно увреждане.

Какво се случва в тялото по време на глад?

Гладният протест е значителен риск за живота и здравето на хората. Трудно е да се направи прогноза и да се гарантира, че всичко ще завърши добре, дори и при правилна грижа и прекратяване на протеста, след удовлетворяване на исканията.

Един възрастен се нуждае от поне 1200 калории на ден, за да поддържа телесната температура, сърдечната честота и мозъчната функция. За минимална физическа активност са необходими още около 400 калории.

Нашето тяло е в състояние да се адаптира към кратък период на глад или дълъг период на недохранване, както са някои например в концентрационните лагери. Дори се смята, че гените за предразположеност към диабет са еволюционна адаптация към възможна липса на храна.

Гладуването и значителното ограничаване на калориите задействат процесите на автофагия. Това е рециклиране на стари молекули и клетъчни компоненти, както и сигнални каскади, насочени към дълголетие. Метаболизмът става много по-слаб, поради хормонални промени. Състоянието на хората, които гладуват дълго време, се описва като близко до хибернация.

През първите дни на гладуването метаболизмът преминава към образуване на глюкоза от протеини – мускулите намаляват по обем. Това се нарича глюконеогенеза. Впоследствие мастната тъкан се превръща в основен източник на енергия.

От мазнините се образуват кетони – енергийни депа, които заместват глюкозата. Този процес е известен като кетогенеза. Това е много важно, защото мозъкът може да използва само глюкоза и кетони като източник на енергия.

Какви са силовите резерви на нашето тяло?

Способността да издържите гладна стачка не се отнася само до енергийни резерви. Нуждаем се също от витамини, минерали, мастни киселини и различни съединения (предимно от растителен произход), за да поддържаме пълноценен живот. Продължителното гладуване е опасно само поради изчерпването на витамините и минералите и отслабването на имунната и нервната система.

Имаме определени запаси от желязо, както и витамини A, D, E, C, фолат и B12. Те могат да продължат няколко седмици или месеци, но след това ще започнат проявите на недостиг.

Например, липсата на витамин С води до скорбут – заболяване, при което колагенът спира да се образува, зъбите се клатят, венците кървят и кръвоносните съдове се пукат лесно.

Витамините, които не съхраняваме, трябва постоянно да се доставят с храната. За гладуващите витамин В1, тиаминът е критичен. Недостигът му се проявява, след три седмици гладуване и причинява проблеми с нервната система, мисленето, както и загуба на зрение или затруднено движение.

Хората с големи мастни запаси могат да гладуват малко по-дълго. Мастната тъкан е източник не само на енергия, но и на мастноразтворими витамини и незаменими полиненаситени мастни киселини.

Ако индексът на телесна маса при мъжете стане по-малък от 13, а при жените – 11, заплахата за живота става много сериозна, това се счита за ръба на оцеляването. Това означава значителни и необратими промени в здравословното състояние, включително проблеми с преглъщането на вода, проблеми със слуха, зрението и дишането.

Какви са рисковете от продължителното гладуване?

Колкото по-дълго човек гладува, толкова по-голям е рискът от сърдечна недостатъчност или увреждане на мозъка, поради липса на енергия или витамини. Постепенното изчерпване на резервите се отразява във всички системи.

Нашите кости са резервоар на калций. Плазмените нива на калций трябва да бъдат постоянни. Следователно, когато човек не яде нищо и калцият не идва от храната, костите започват постепенно да го губят. Тези, които издържат на продължително гладуване, могат впоследствие да имат чупливи кости.

Клетките на имунната система са зависими от глюкозата. Следователно гладуването или продължителната диета, без въглехидрати отслабва имунната система. Хората, които поемат по пътя на гладния протест, са по-застрашени от заразяване с инфекциозно заболяване и усложнения.

Продължителното гладуване е вредно за червата и неговата микрофлора. Съставът на микрофлората се променя и при липса на храна тя започва да се храни с мъртви чревни клетки. Чревната лигавица се възстановява по-зле и умира по-интензивно.

Всичко това повишава риска от диария, увреждане на червата и недостиг на хранителни вещества, които формират микрофлората – витамин К, аминокиселини и късоверижни мастни киселини.

Гладуването води до загуба способността за регулиране на телесната температура. Това се дължи на промени в нивото на хормоните на щитовидната жлеза. Затова по време на гладен протест хората са застрашени от хипотермия.

Други последствия са замаяност, ниско кръвно налягане, коремна болка, дехидратация, забавен сърдечен ритъм, нисък калий в кръвта и риск от сърдечен арест и друга органична недостатъчност.

Излизането от гладуването също е сложен процес, който трябва да се осъществи с квалифицирана помощ. Има термин “синдром на угояване”, при който внезапните промени в електролитния баланс могат да бъдат фатални.

Хората са изложени на риск от усложнения в сърцето, нервната система и отоци. Червата трябва постепенно да възстановят микрофлората, способността да усвояват хранителни вещества и да разграждат лактозата, например.

Колкото по-дълго продължи гладният протест, толкова по-големи са рисковете за здравето. В такива моменти е много важна ненасилствената медицинска помощ, която осигурява витамини и електролити, без които мозъкът и сърцето не биха могли да работят.

Източник: