Нека започнем с един цитат от големия български писател Йордан Йовков:
„Думата е нещо страшно. Тя съдържа изразните средства на всички изкуства: цветове, линии, форми, звуци, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тези богатства.“
Гледайте на българския език като на съкровищница и на всяка нова дума, която научавате, като на златна монета, която сте открили. В този смисъл изучаването на всеки един език ще ви помогне да забогатеете с десетки златни монети.
Какви са приликите между Българският и Английският
Българският е повече като английски, отколкото други славянски езици.
Българският е аналитичен, а не синтетичен.
Българският има само остатъчна падежна система.
Българският език използва членове.
Българският език използва много времена и съюзи (като английския, за разлика от повечето славянски езици).
Не можете да сбъркате реда на думите в нито един от двата езика.
Английският и българският споделят повечето си звуци.
Може би българският ще е по-лесен за научаване от англоговорящия, отколкото всеки друг славянски език.
По какво не си приличат българският и английският?
По отношение на лексиката езиците изобщо не си приличат. Българската лексика е почти изключително славянска с някои гръцки, латински и турски заемки. Английският речник е смесица от германски и латински произлизащи думи. Приликата между лексиката на двата езика е изобилието от синоними, поради различните влияния. В английският, често има две (или повече) думи, отнасящи се за едно и също нещо, едната, от които е германска по произход, а другата романска. По същия начин в българския език често могат да се намерят две или повече думи за едно и също нещо – едната, от които е от славянски произход, а другата е гръцка или латинска. От края на 20-ти век много английски думи са въведени в българския език, особено ИТ и други, свързани с компютри и технологии, речникът на бизнес средата и някои разговорни изрази.
На граматическо ниво смятам, българският е славянският език, който е най-близък до английския. И на двата езика им липсва функционираща падежна система, освен местоименията и вместо това използват много предлози, докато останалите славянски езици запазват и използват граматически падежи. И българският, и английският са разработили сложни времеви системи и повечето времена в английския език са аналогични и се използват почти по същия начин като българските. Определителният член се използва и в двата езика (макар и малко по-различно), докато не съществува в другите славянски езици.
И така разликите са очевидни, поради различния произход на езиците (славянски и германски), въпреки че технически и двата са индоевропейски. Всеки от тях е най-близък до другите езици в своето езиково семейство.
В заключение:
И българският, и английският са индоевропейски (IE-) езици. Така че всеки не-IE език (напр. турски, унгарски, арабски, иврит) е по-далеч от английския, отколкото българския.
В семейството на IE всеки неевропейски език на IE (например хинди) е по-далеч от английския, отколкото българския.
Всъщност в семейството на IE само следните езици са по-малко далеч от английския, отколкото е българският:
Всеки германски език;
Всеки романски език;
гръцки език.
В частност всеки друг славянски език (руски, полски, ..) или който и да е келтски език (уелски, ..) е по-далеч от английския, отколкото българския.