Ако говорим за разбираемостта на църковнославянския език за хората, говорещи български език като роден, това зависи от някои обстоятелства: дали са посещавали православни църковни служби, провеждани на църковнославянски или не, и колко време и колко често са посещавали тези служби.
Ако сега и вие си задавате въпроси от типа:
Старобългарски и Църковнославянски език – каква е разликата, веднага ще споделим с вас:
Доколко българският и църковнославянският са взаимно разбираеми?
Всъщност може да изпитате и научите църковнославянски почти само като чуете песнопения и молитви по време на службите. Ясно е, че рядко има езикови курсове. И така, за образован българин, който редовно посещава църковни служби, църковнославянският е в по-голяма степен разбираем (подчертавам „образован“, защото много от общоприетите църковнославянски думи вече са част от писмеността на българската литература).
За един образован българин, който не посещава редовно църковни служби, донякъде може да бъде разбираемо, ако има време да свикне със звука или с писмеността на езика.
Старобългарски и Църковнославянски език – каква е разликата
Фонемите на български и църковнославянски са еднакви, но църковнославянският използва още няколко букви; хората просто трябва да имат така наречената „езикова продукция“, т.е. да са слушали или чели много текстове. Ето, защо някои доста необразовани хора, на които българският е роден, биха могли да разбират много добре църковнославянския, защото са го чували или чели много, много пъти.
И така, доколко българският и църковнославянският са взаимно разбираеми
Тук стигаме до втората точка. Зависи и от жанра и от изкуството на конкретен църковнославянски текст. Текстовете на литургията са лесни, но някои части от канона за светец или за празник могат да бъдат много трудни, защото са моделирани, според съответните гръцки оригинали и възпроизвеждат оригиналния гръцки синтаксис. Така всъщност сложният синтаксис може да създаде трудности за разбирането, а не толкова речникът.
Третият момент е доколко българският език е разбираем за църковнославянските читатели/слушатели/писатели. Според мнението на експертите, той е по-неразбираем, поради различията в морфосинтаксиса и поради факта, че съвременният български стъпва една стъпка по-напред в типологията на езиковото развитие. Той е аналитичен език, без почти никакво склонение.
В заключение:
Не бихме могли да дадем допълнителна библиография, тъй като доколкото е известно, няма нито едно изследване по тази конкретна тема, нито някакви сравнителни изследвания между български и църковнославянски като цяло. Това е така, също и поради различни подходи в разбирането, какво точно е църковнославянски. Те трябва да се провеждат между български и различни видове църковнославянски текстове, защото нивото на разбиране или общите думи ще бъдат различни.