По времето на соца имало един страшен ромски оркестър, който свирел по банкети и конгреси на БКП из цяла България и така си изкарвали хляба. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече банкети и конгреси. БКП-то им казали, че вече няма да са те на власт и ромите се прибрали по селата. Гладът обаче не се търпи и решили да се предложат на новата власт… да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава, че са свирили за БКП-то. След два дена се връща Асанчо тъжен, бушониран, омачкан и окъсан..
Наобиколили го от цялата махала:
– Кажи, Асане какво стана?
– Ми к’во… като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме смляха от бой и ме изхвърлиха.
– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на БКП-то!
– А бе аз не им казах бе бате, те беа същите и мa познаха…