Една бабичка се качила на софийската гара във влака за Варна. Влязла в първото купе и попитала:
– Тук, някой има ли внуци?
Пътниците и отговорили:
– Да, всички имаме!
Старицата им пожелала приятен ден и продължила по коридора. Влязла във второто купе:
– Тук някой има ли внуци?
Двама души отговорили:
– Да, имаме!
Пенсионерката се сбогувала набързо и с тях. Влязла в трето купе. Там всички били младежи. Тя ги попитала:
– Тук, някой има ли внуци?
Онези се засмели:
– Ха-ха-ха! Ние сме студенти и още – деца нямаме, пък – камо ли внуци!
Възрастната жена се усмихнала:
– Чудесно! Мога ли да пътувам при вас?
Студентите отговорили:
– Заповядайте! Но защо избрахте точно нас?
Бабичката обяснила:
– Защото, искам докато стигнем морето да ви говоря за моите внуци! А много мразя някой да ме прекъсва и да ми говори за неговите внуци!