В селско училище постъпва млада даскалица, хубава, наконтена, с капела. Видял я бай Иван, засукал мустака, купил един плик с бонбони раздал ги на децата и им казал:
– Като ме видите да минавам покрай училището ще викате “Бай Иван е груб и нежен
На другия ден минава покрай даскалото и децата като го видели закрещяли:
– Бай Иван е груб и нежен, бай Иван е груб и нежен – и така няколко дни подред.
Чула ги даскалицата, станало и любопитно, и един ден спряла бай Иван и го пита:
– Бай Иване защо децата ти викат така?
Бай Иван:
– А не ги слушай, дечурлишки работи.
Даскалицата:
– Кажи де кажи, знаеш че съм нова тук и не познавам още хората!
– Е добре, викат ми така защото имам един по-груб подход за селянки и един по-нежен за гражданки.
Даскалицата:
– Ааа бай Иване, ти не ме гледай, че съм капелата, то и аз съм от селата!