Дядо Иван е образът на Русия-освободителката в българската легенда, съществувала през периода, когато България е била под турско иго.
История на “Дядо Иван” с камшик и белезници (1869)
Въпросът за времето, когато точно се появил този образ на Русия е спорен. Българският учен Ю. Трифонов (1908) пръв отнася появата на „дядо Иван“ към XV-XVI век и го свързва с: Иван III и Иван IV.
Така започва историята на съветската приказка за “История на България” (1954) свързвана с появата на легендата за “дядо Иван” с женитбата на Иван III с племенницата на последния византийски император – София Палеолог, след което великият княз получава своеобразно право, върху византийския престол и задължението да освободи балканския народ от турците.
Легендата се разпространява от края на 15 век. През 1576 г. венецианският пратеник в Турция Якоб Соранцо отбелязва, че: „Султанът се страхува от руснаците, поради две причини. Те са: първо, защото руската армия има ужасна кавалерия от 400 хиляди смели, силни и послушни войници и, второ, защото всички народи на България, Сърбия, Босна, Пелопонес и Гърция са много предани на великия княз на Москва, с когото споделят единството на религията. Те и са напълно готови да вземат оръжие и да въстанат, за да се освободят от турско робство, подчинявайки се на неговата власт. Така, легендата за спасителната сила на Русия се предава от българите от поколение на поколение до 19 век.
И. Снегаров оспорил предположението на Трифонов като недоказано. Снегаров, както повечето съвременни руски автори, приписва появата на образа на дядо Иван с появата на руските войски на Балканите. Годината била в края на 18 век. Това се доказва от липсата на споменаване на „дядо Иван“ до втората четвърт на 19 век и разпространението на образа главно в Североизточна България. И все пак в тези твърдия не се споменава в Русия, през втората половина на 18 – 19 век да е имало владетели с името “Иван”. Появата на думата „Дядо“ (т.е. „старец“) не е ясна, особено във връзка с образа на руските воини-освободители по време на руско-турските войни. Може би появата на образа е свързана със селище в Добруджа, в североизточна България от казаците-староверци след въстанието на Булавин на Дон, през 1707г. Във фолклора на казаците от векове има песни за Иван Грозни, включително за кампанията в Казан и победата над мюсюлманите. Епическият образ на древния цар-освободител (т.е. дядо Иван) би могъл да бъде възприет и от православните българи.