Терминът “чудо” е използван за първи път към Великата Хеопсова пирамида от историка Херодот, през 5 век пр.н.е. д. С течение на времето Антипатър написва в своя пътеводител списък на седемте класически чудеса на света, който е често срещан и днес.
И така, знаете ли кои са седемте чудеса на света:
- Пирамидата на Хеопс в Гиза;
- Висящи градини на Вавилон във Вавилон;
- Родоският колос;
- Гробницата на цар Мавзол II в Халикарнас;
- Фар на остров Фарос близо до Александрия;
- Храмът на Артемида в Ефес;
- Статуя на Зевс Фидий от Олимпия.
Списъкът включва седем чудеса на света, тъй като числото седем се е смятало за „перфектно“ в древността.
Всички тези чудеса са разположени в географската област от Средиземно море до Мала Азия. Пет от тях са в зоната на влияние на древногръцката империя, две – в зоната на влияние на древен Египет, а последната – в древния град Вавилон, на 50 км южно от Багдад в Ирак.
Само едно от тези седем чудеса все още стои днес: Хеопсовата пирамида. Статуята на Зевс, колосът на Родос и висящите градини на Вавилон днес нямат следа и съществуването им е оспорвано и обсъждано. Фарът на Александрия, храмът на Артемида и мавзолеят на Халикарнас имат руини, така че знаем много добре къде са били.
Хеопсовата пирамида е най-високата в света
Построена е през седемнадесети век пр.н.е. на платото Гиза близо до древната столица на империята Мемфис, западно от сегашната столица на Египет Кайро.
Изграждането на пирамидата с помощта на хиляди работници отнело двадесет години. Необходими били 2 300 000 блока бял гранит и варовик, за да се покрие, като всеки блок тежал между 2,5 и 15 тона. Начинът, по който тези блокове са били повдигнати един над друг, не е известен и до днес.
Пирамидата се основава на квадрат със страна 230 m, което е почти 1 km периметър. Страните са ориентирани към кардиналните точки. Ъгълът на издигане е 51 ° по отношение на земята, което съответства на височина от 146 м. В момента височината на пирамидата е само 136 метра.
Пирамидата служи за гробница на фараона, подобно на другите пирамиди в района. Има и други предположения за полезността на пирамидата, но повечето от тях са доста фантастични.
Висящите градини на Вавилон
Ако са съществували, както е описано, са построени от Навуходоносор II между 605-562 г. пр.н.е. Според легендата той построил градини за жена си, която идвала от Медия, планински район в западен Иран и за да не и липсват планините и цветята на родината й, така че царят наредил да се построи планина за нея във Вавилон. Тези градини са описани като изключителен инженерен проект с възходяща поредица от стъпаловидни градини с голямо разнообразие от дървета, храсти и лози, наподобяващи голяма зелена планина, изградена от кални тухли. Дебатът за съществуването на градини произтича от факта, че те не се споменават никъде във вавилонската история и че Херодот, „бащата на историята“, не ги споменава в своите описания на Вавилон.
Родоският колос
Той е повече от 30-метрова монументална бронзова статуя на бога на слънцето и град Хелиос, която е завършена около 292 г. пр.н.е. д. и инсталирана в столицата на острова Родос. Той символизира богатството на остров Родос и прави голямо впечатление на търговските моряци, които идват на пристанището. Трудно е да се каже, как е изглеждала тази статуя. Древни изображения или описания на Родоския колос не са достигнали до нас. Може само да се предположи, че Хелиос е изобразяван като изправен гол млад мъж с дълга къдрава коса, с корона от слънчеви лъчи на главата и размахващ факла.
Колосалната статуя се срутва около 227/226 г. пр.н.е. д. в резултат на земетресение.
Мавзолеят на Халикарнас или гробницата на Мавзолея
Гробницата на цар Мавзол II в Халикарнас е разкошен погребален паметник, построен между 353 и 350 г. пр.н.е. в Халикарнас (сега Бодрум, Турция) за Мавзол, сатрап на Персийската империя.
Мавзолеят на Халикарнас е построен на хълм с изглед към града. Той е бил част от масивна структура (134 метра в периметър и 46 метра височина), включваща двор с фонтани и градини. Масивна стълба водела до гробницата, пазена от каменни лъвове. Покрай стените били изложени огромни изображения на животни, битки на кентаври, битки с амазонски жени и представители на династията. Сградата била увенчана с покрив от двадесет и четири пирамидални стъпала, върху които имало статуи на Мавзол и Артемизия I от Кария.
Мавзолеят устоява нашествието и разрушаването на града от Александър Велики, варвари и араби, но в крайна сметка е разрушен от земетресение през 1404 г.
Александрийският фар
Фар на остров Фарос близо до Александрия е най-новото от Седемте чудеса на древния свят. Останките от фара в момента се намират в пристанището на Александрия на остров Фарос. Известен е още като фара на Фарос.
Изграждането на Александрийския фар имало няколко цели:
- осигуряване на безопасен вход към пристанището за кораби;
- създаване на наблюдателен пост над водните пространства с цел своевременно откриване на противника;
- показват силата на Египет и по-специално на Александрия, фарът е символ на власт.
Фарът е имал формата на кула с височина от 120 до 180 метра. На върха на фара имало седемметрова статуя на Посейдон, гледаща към морето. Под статуята платформа от полирани метални огледала, отразяващи и усилващи светлината на фар през нощта или облак дим, през деня.
Храмът на Артемида в Ефес
Храмът на Артемида се намира в град Ефес, древен град, чиито останки сега са в Турция. Архитектурата му е доста стандартна, със стълбище, водещо до основната сграда, оградена от два реда колони и богато украсена със скулптури и барелефи. Но най-важна била статуята на Артемида, вечно младата богиня на лова, плодородието, женското целомъдрие, покровителката на целия живот на Земята. Артемида била представена придружена от няколко символа на плодородието, нейният торс с форма на сърна, украсен с няколко реда гърди. Главата й била опасана с нещо, което приличало на кошница.
Храмът е преминал през няколко жизнени цикъла. През 356 г. пр.н.е той е разрушен в резултат на напразен палеж, извършен от човека Херострат в търсене на слава на всяка цена. Оттогава името на Херострат се е превърнало в нарицателно и е влязло в историята.
Съществуването на храма на Артемида се потвърждава от документи, свидетелстващи за сградата и археологическите руини на обекта.
Статуя на Зевс Фидий от Олимпия
Статуята на Зевс е едно от седемте чудеса на древния свят. Това е хризелефантинна статуя, което означава, че е направена от слонова кост и злато. Според Павзаний, древногръцки писател и географ от 2-ри век, Зевс седи на трон с гол торс и наметало около бедрата и краката, главата му е увенчана с маслиново дърво, а погледът му, насочен надолу. Приличал на бащински поглед. В дясната си ръка той държал Нике, а в лявата скиптър, увенчан с орел; дрехите му били украсени с лилии, а сандалите от злато. Самият трон бил произведение на изкуството, направен от слонова кост, абанос, злато и скъпоценни камъни.
И така историята не ни е оставила следа от тази статуя, тя е унищожена и има много малко изображения, датиращи от времето, когато е съществувала, остават съмнения за реалността на нейното съществуване.
Статуята на Зевс е била в храма, посветен на него в град Олимпия, откъдето произхождат Олимпийските игри. През 6-ти век след Христа е ударен от земетресение и напълно разрушен.