Един от великите митологични герои на древен Олимп е Орфей. Той е любител на музиката и поезията. Различавал се от останалите богове по своята нежност и любов към изкуството. Тях е наследил от родителите си и така целият му талант го отличавал, правейки го същество, изпълнено с хармония. Всичко това се долавя от мелодиите, които свирел.
Предлагаме ви да се потопим във вълнуващото приключение с тази уникална гръцка фигура. Това кой е най-героичният му подвиг, за да спаси голямата си любовта си от царството на мъртвите и как е завършило това, вижте сега:
Легендата за Орфей и Евридика
Една от най-красивите любовни истории – тя разказва за Орфей и Евридика, които несъмнено са пример за вярност и уважение към чувствата. Тя била обикновена нимфа с необикновена красота и мила усмивка. Говори се, че била от Тракия. Там някъде я срещнал Орфей, който веднага останал ослепен от обаянието и чара й и решил да се присъедини към нея за цял живот с благословията на Зевс.
Един ден Евридика тръгнала на разходка в гората в търсене на компанията на други нимфи. По пътя й се случило нещо ужасно и неочаквано. Аристео, най-близкият ловец, се влюбил в нея и искал да я отвлече по това време. Отчаяна млада жена избягала в храсталака и именно там опасна змия я ухапа смъртоносно. Евридика умряла мигновено.
Орфей страдал горчиво от загубата по голямата си любов. С разбито сърце, той взел решение, което можело да бъде взето само от истински влюбен човек. Решението било свързано с това да пътува до Хадес (царството на покойните), за да намери любимата си жена и да я върне обратно.
Орфей и пътуването му до Хадес
Отиването в Хадес било много рисковано решение, но Орфей избрал да умре, вместо да прекара живота си в плач за безсмъртната си любов. Той стигнал до река Стикс, където Харон с лодката си, превозвал мъртвите, за да ги отведе до Хадес. Там той извадил една лира и започнал да свири сонати, пълни с болка. Те изразявали тъгата, която изпитвал дълбоко в сърцето си. Лодкар го съжалил и го отвел на другия бряг.
Слизайки от лодката Орфей среща свиреп триглав звяр, който пази входа на Ада. Когато звярът чул тъжната му мелодия го пуснал да премине през портата.
През това време Хадес сключил договор с кралицата на ада Персефона. Тя се съгласила Орфей да вземе Евридика, само ако не я поглаждат в лицето, по време на цялото пътуване, докато не напусне това място. В противен случай ще остане там завинаги.
Орфей приел предложението и бързо, с нимфата на гърба си, без да е сигурен, дали наистина е тя напуснал подземния свят. И двамата се върнали, без да се видят. Още на излизане от подземния мрак Орфей успял да пресече сенките на ада. Стъпвайки с единия крак, където озарявала дневна светлина, но в отчаянието си да види любовта си, той се обръща да я погледне. И така, въпреки, че били точно на границата на мрака и светлината, резултатът от тази ужасна грешка бил, че любимата му изчезнала, пред очите му, а той не можел да я задържи повече до себе си.
Смъртта на Орфей
Говори се, че Орфей се скитал безутешно дълго време, само със своята лира. Всичко, което искал било да умре, за да може отново да види любимата си.
Желанията му се сбъднали, когато тракийските вакханки поискали да го съблазнят, но той не се отказал. Въпреки че тичал, през гората, за да им избяга, те успели да го настигнат и убият. Орфей най-накрая успял да се върне в Хадес, за да се събере завинаги със своята Евридика. Така тяхната любовна история ще живее вечно. Това показва как любовта може да преодолее всякакви препятствия и докато я има, дори смъртта няма да е нейният край.