Много диетолози препоръчват подсладителите като здравословна, нискокалорична и безопасна алтернатива на захарта. Но наистина ли са толкова полезни? Въпреки факта, че по-рано подсладителите се препоръчваха само като част от специализирана диета за диабетици, днес почти всеки ги знае и използва в своята кето диета. Тенденцията към здравословен начин на живот изигра значителна роля. Всички подсладители могат да бъдат разделени на две големи групи:
· Естествени – те включват фруктоза, ксилитол, сорбитол. Те имат калорично съдържание, сравнимо с обикновената захар и участват в метаболитните процеси.
· Изкуствени (получени от естествени или синтетични суровини по химичен метод) – сукралоза, аспартам, цикламат, стевиозид. За разлика от естествените, те имат по-интензивен подслаждащ ефект, нямат калорично съдържание и не са интегрирани в метаболитните процеси. Последните проучвания на австралийски учени обаче доказват, че синтетичните подсладители многократно повишават апетита и могат да доведат до преяждане и натрупване на излишни килограми!
1. Фруктоза
Естествен въглехидрат, няма послевкус, намира се в много плодове, зеленчуци. Дълго време фруктозата се предписва на диабетици. С течение на времето е установено, че в процеса на метаболизма фруктозата все още се модифицира в глюкоза. Следователно не може да бъде здравословна алтернатива. Фруктозата се предлага под формата на прах, таблетки, добавя се към сладкарски изделия, мюсли блокчета, конфитюри, сладки.
Предимства: Най-полезен в естествената си форма, а не като добавка.
Вреда: Прекомерната консумация, над 20% от препоръчителната дневна доза, може да доведе до риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания.
2. Ксилитол
Получава се по доста прост начин, което води до ниската му цена. Основните суровини, от които се изолира ксилитолът, са царевични кочани, брезова кора и памук.
Полза: Ксилитолът е по-малко вреден за зъбния емайл от глюкозата, така че често се добавя към дъвки.
Вреда: Може да провокира пристъп на диария.
3. Сорбитол
Един от “най-древните” подсладители. Синтезиран е през 1868 г. от плодове на офика.
Ползи: Стимулира червата и намалява проявите на възпалителния процес в черния дроб.
Вреда: висококалорична, често “скрита” в полуфабрикати (E420), особено в месото.
4. Сукралоза
Интензивен подсладител, разработен от английски химици през 1976 г. Произвежда се, подобно на много други подсладители, под формата на таблетки. Използва се и в напитки, кисело мляко, соев сос (E955).
Полза: не прониква през плацентарната бариера, повече от 85% се екскретират непроменени от тялото.
Вреда: при нагряване се разлага до образуване на хлоропропанол. Това вещество може да доведе до нарушаване на ендокринната система и е мутаген.
5. Аспартам
Един от най-критикуваните подсладители днес. Може да предизвика редица нежелани реакции: от виене на свят и гадене до алергии.
Вреда: при топлинна обработка се разлага, което води до образуването на токсични за организма вещества – метанол и формалдехид. Доказано е, че аспартамът може да доведе до канцерогенеза.