„На всеки от нас може би е предопределено да насочи първото си сексуално чувство към майката и първата си омраза и насилствено желание към бащата.“ З. Фройд
Едиповият комплекс е едно от основните понятия на класическата психоанализа, използвано от Фройд. С него той обозначавал амбивалентната или двойствена връзка на детето с неговите родители. Едиповият комплекс се разбира като проява от страна на детето на несъзнавани наклонности, придружени от изразяване чувства на любов и омраза към родителите.
Каква е връзката между Фройд и Едиповия комплекс
За първи път идеите за Едиповия комплекс са изразени от Фройд през 1897 г. в едно от писмата му до берлинския лекар В. Флис. Въз основа на интроспекция, включително спомени от детството, той идентифицирал ранните смесени чувства на любов към майка си и ревност към баща си. В същото време основателят на психоанализата съпоставил личните си преживявания с древногръцкия мит, чието съдържание е отразено в древногръцката трагедия на Софокъл “Едип Рекс”.
Трагедията на Софокъл разказва за нещастната съдба на Едип, който, без да знае, убива баща си Лай, царя на Тива, след това се жени за майка си Йокаста, след което, научил от оракула за неволните дела, които е извършил и сам се ослепил.
Темата за убийството на бащата и забраната за кръвосмесителни връзки, извлечени от древногръцкия мит, прерастват при Фройд в идеята за едиповия комплекс, присъщ на всеки човек. Според Фройд нашите сънища ни убеждават, че вероятно е предопределено всеки да насочи първото си сексуално чувство към майката и първото бурно желание към бащата.
Откъде идва произхода на Едиповия комплекс
За новата концепция Фройд използвал трагедията на Сафокъл “Едип цар”. Сюжетът на пиесата сякаш се подсказвал за тази роля. И все пак, ако някога Фройд бил решил да „копае в дълбините“ в търсене на историческия корен на този заговор, може би неговата теория щяла да приеме съвсем различна форма.
Едипов комплекс на Фройд
Фройд нарича “Едипов комплекс” съзнателното или (по-често) несъзнателно влечение към родител от противоположния пол и амбивалентни (двойствени) чувства към родител от същия пол.
По-специално, връзката между майка и син, според Фройд, често приема патологични форми, които провокират неврози в зряла възраст. Неврозата се ражда в ранна детска възраст. Фройд посочва критичната възраст от 3 години. На тази възраст момчето за първи път се идентифицира сексуално, тоест се чувства мъж, макар и малък. За първи път момчето вижда жената в майка си и тъй като според Фройд жената-майка е обект на неговата любов, той иска да притежава този обект като единствен собственик.
Бащата се възприема като пречка, в изострена версия, като съперник. Момчето е разкъсвано от противоречиви чувства към баща си, които поради възрастта си детето не може да разбере. Фройд пише за психологическо кръвосмешение, но отива по-далеч в разсъжденията си, опитвайки се да предложи възможността за истинско кръвосмешение в първобитното общество, чиито отпечатъци, според Фройд, са приели формата на несъзнаваното. Бащата на психоанализата пише за всичко това в знаменития си труд „Тълкуване на сънищата“.
Сексуалният въпрос в зората на човечеството, според Фройд е решен по този начин. В групата имало един основен и мощен мъжкар – алфа мъжкарят. По правото на силния той “приватизира” всички женски на своята любима. Синовете му, израствайки, изпитвали нещо като враждебност към лидера-баща и, ако възникнела възможност, го нападали и убили. И всички синове на човешката раса, на несъзнателно ниво изпитват нещо подобно към своите бащи по един или друг начин. Това заключава първият психоаналитик в света.
Уви, Фройд не е имал време да изучава трудовете по социална антропология. Освен това много от тях са написани, когато бащата на психоанализата вече не е сред живите.