Каракачанското куче е порода с произход България. Сродно е на кучетата пазачи на добитъка в страните: Румъния на север, Северна Македония и Сърбия на запад и Гърция и Турция на юг.
Къде има най-много каракачани в България – повече за произхода им
Кучето е кръстено на каракачаните, гръцки номадски овчари. Благодарение на консервативните си животновъдни традиции, те са съхранили едни от най-старите породи домашни животни в Европа: каракачанска овца, каракачански кон и каракачанско куче.
В миналото това куче е било широко използвано в България като граничен страж. В днешно време се използва предимно като куче пазач на добитък и куче пазач на имущество. Най-многобройни популации от работни породисти животни, охраняващи каракачански кучета, се срещат в България и САЩ. Каракачанката е официално призната за българска местна порода през 2005 г. Тези кучета са част от произхода на българската овчарка, но не трябва да се бъркат като една и съща порода.
История – каракачани в България
Каракачанското куче е типично куче пазач на добитъка. То е създадено за охрана на стадото и имота на стопанина си. Породата кучета не се колебае да се бие с вълци или мечки, за да защити своя собственик и семейството му в случай на опасност. Неговите предци започват да се формират още през третото хилядолетие пр.н.е.
Повече за произхода на каракачаните
Каракачанското куче е потомък на кучетата на траките, прочути като животновъди. Кучето е кръстено на каракачаните. Благодарение на консервативните си животновъдни традиции те успели да съхранят едни от най-старите породи домашни животни в Европа – каракачанската овца, каракачанския кон и, разбира се, каракачанското куче. Именно с това име каракачанското куче се среща в творчеството на някои от класиците на българската литература, а именно Йордан Йовков, Георги Райчев и Йордан Радичков. Първият изследовател на породата е Тодор Гайтанджиев, който през 70-те години предлага стандартизацията на породата.
Речникът на българския език на БАН дава следното определение за понятието „каракачанин“:
„ Мъж от малобройно население на Балканския полуостров, говорещо старинен северногръцки диалект и обитаващо през лятото високопланинските пасища в планините Пинд, Шар, Пирин, Рила, Родопите, Стара планина и Средна гора, а зиме – полетата на Тракия и крайморските райони на полуострова.
Етимология на думата каракачани в България
Думата каракачан най-вероятно произлиза от турски kara („черен“) и kaçan („който се измъкна“). Каракачаните в България, саръчени или саракацани са популация от етнически гръцки номади, които са живели из целия Балкански полуостров, но днес имат до голяма степен асимилирани в местното население.
Стандарт на породата
Официалният стандарт на породата е написан през 1991 г. и одобрен през 2005 г. от Държавната комисия по породите животни към Министерството на земеделието на Република България. Породата притежава Удостоверение за признаване №. BG 10675 P2. Регистрирани са в Международната база данни на каракачаните в България. Регистрациите показват MAKK или IKDA. Само тези кучета са от “истинската” каракачанска кръв.