Преброяване на населението на страната се извършва още след Освобождението. В предишна статия, сме говорили по темата кои са най-големите градове в Третата Българска държава. Първото преброяване се извършва през 1880 година. Следващите години процесите са много динамични във връзка с неуспешните войни, в които България участва. Днес ще се концентрираме върху преброяванията в по-скорошните години, за да разберем в коя година България достига своята най-голяма бройка на населението.
Населението на България в периода 1944-1989
Преброяване пред 1956 година – 7,61 млн
Има една по-ранно преброяване от 1946 година, но целенасочена не го коментираме, тъй като там е трудно да се дадат оценки върху броя на населението заради промените в политическия строй. Данните от 1946 година показват население малко над 7 млн. Вече през 1956 година, населението е нараснало с почти 600 хиляди души. Въпреки, че през 1948, около 40 хиляди български евреи се местят в Израел, а в началото на 50-те години около 150 хиляди българи от турски произход са премесетни в Турция на базата на двустранна спогодба, населението на България се увеличава с доста добри темпове. Заради започната силна индустриализация в страната, голяма част от хората постепенно започват миграция от малките население места към по-големите индустриални центрове, където заплащането е доста по-високо. По-високият естествен прираст се дължи и на следвоенната демографска компенсация, която се случва в България.
Преброяване през 1965 година – 8,23 млн
Увеличаваме се с още около 600 хиляди души. Раждаемостта намалява, но причината за това е наличието на все повече градско население в България. Населението на селата вече се извества трайно по градовете. Липсва външната миграция, която е характерна за периода от преди 1944 година. От друга страна, средната продължителност на живота се увеличава заради подобряването на медицинските услуги в страната и санитарно-битовото ниво на населението.
Преброяване през 1975 година – 8,73 млн
Продължават тенденциите на вътрешна миграция на населението от Северозападна, Югозападна, Средна Стара планина към формираните вече индустриални центрове в страната. Освен това, в този период се формират и обекти с национално значение, като тези в Козлудуй и Девня. Има спад в раждаемостта, но това е процес характерен за всички народи, които преминават през промяната от предимно селско към градско население. Това води след себе си до закриване на много малки села и махали и все по-голяма концентрация на населението около големите градове.
Преброяване през 1985 – 8,95 млн
Тук е периодът с най-много население на държавата България. Смята се , че върховият момент като население е през 1988 година с 8,986 хиляди души. Въпреки, че това е времето с най-много население живеещо на територията на България е видимо намаляването на темпа на нарастването му. За период от 10 години, то се увеличава с малко повече от 200 хиляди души. Намалява и броя на вътрешната миграция – тоест по.младото население вече се е преместила към окръжните градове, а по селата остава вече все по-възрастното население. Това е и последният отчетен период при преброяване на населението при който имаме нарастване на количеството му.
Ако някой ви пита, в коя година България е имала най-много население – вече ще може да отговорите на въпроса. Това е 1988 година, когато на територията на страната са живеели около 8,986 хиляди души.