Ние сме запознати в голяма степен с нашата история, но си мислим, че и другите народи я познават по същия начин. Разбира се, това не е така. Днес ще се опитам да ви представя гледната точка на Едуард Гибън. Това е един от най-известните английски историци и неговата най-известна книга – “Залез и упадък на Римската империя”. Тя обхваща периодът от създаване на Римската империя до падането на Константинопол през 1453 година.
Какво пише Едуард Гибън за България
Едуард Гибън е роден през 1737 и умира 1794. Неговата книга за Римската империя е издадена в цели 4 тома, и безспорно е една от най-качествените книги за историята на Рим. Но сега ще се концентрираме върху историята на българите. Тъй като тя включва и история на Византия, тук се разглеждат народите, които са нейни съседи, а това включва и нас българите. В том 3 са отделени цели 4 страници на българите – от 457 до 460 и са споменати на отделни места в том 4.
Първа Българска държава
Описанието на историята на България започва със следния текст: “Славата на българите е ограничена в една тясна рамка и на времето, и на мястото”.Следва уточнението, че българите няма с какво да бъдат особено запомнени, но в списъка с техните успехи, те имат “съмнителната чест” да се похвалят с убийството на византийски император – Никифор Геник. Английският историк е отделил място в своя трети том, за да опише похода на византийски император. Никифор Геник превзел царския двор на българите, който “вероятно не е нищо повече от една дървена сграда и село”. Познанията на Едуард Гибън по история на България достигат своята висота във връзка с цар Симеон. Той го нарича “облагороден” от византийското влияние, тъй като все пак е завършил Магнаурската школа. Първата Българска държава приключва с управлението на Василий II, но интересно, че никъде не се споменава цар Самуил – все пак той не е облагороден като Симеон.
Кога е построен Античният театър в Пловдив?
Втора Българска държава
Историята на Втората Българска държава е описана в том 4 в книгата на Едуард Гибсън. Там е описан бунтът на българите, на който ромеите не успяват да наложат “хомотът на закона и добрите маниери над тези диви племена”. Интересно е описанието на началото на бунта на Асен и Петър. Определя братята като “обсебени от демони самозвани обявяват на тълпата, че славният й покровител Св Димитър завинаги е изоставил каузата на гърците” . Повече информация няма по темата, но се споменава вече цар Калоян. Според известния английски историк, той е “коварен варварин” и “дивак”. Няма описание на Иван Асен II и неговите резултати, но след това българите са споменати в контекста на останалите балкански народи в края на 14 век. Едуард Гибсън развива интересната хипотеза, че когато турците дошли на Балканския полуостров, българите и другите народи нямали какво да предложат на нашествениците. Земите им били бедни и варварски, затова турците ги вземали като роби. Така приключва историята на българите.
Защо Едуард Гибсън представя историята на България по този начин
Отговорът на този въпрос се корени в самия него. Той не е познавал българската история по начина по който я познаваме ние. Не се е интересувал дори от европейските източници, защото там се споменава за победата на Тервел над арабите, която дори не е спомената в книгата му, въпреки че има огромно влияние върху съществуването на Византия, която той описва. Книгана е писана през средата на 18 век, в който българите въобще не са били на картата на света. Политиката на Великобритания е била в посока на запазване на Османската империя в нейната цялост и това ни подсказва подхода на Гибсън.