Бъркате ли родствените връзки, особено, когато семейството ви се смени или се разрасне? Кой е вуйчо, коя е Тета, на кого казват зълва, етърва, девер или баджанак… При всяко сродяване и вземайки предвид регионалните особености всеки млад човек би се объркал.
Предлагаме ви нашия родствен речник, който се надяваме да ви улесни в разкодирането във фамилното дърво.
Родителите на съпруг или съпруга
Родителите на съпругата за младоженецът са тъст и тъща, а родителите на съпруга за булката са свекър и свекърва. И мъжът и жената е прието да наричат родителите на другия „майко“ и „татко“, а в някои части на страната им казват „бабо“ и „дядо“. В отделни части наричат тъста с „бабалък“.
Двете възрасти двойки помежду си са сватове. От тук идват и обръщенията „свате“ и „сватьо“ или „сватице“.
Какви са сестрите братята на майката и бащата
Нещата стават малко по-заплетени, ако жената има брат/сестра. Тогава нейният брат се пада вуйчо на децата на жената, а неговата жена е вуйна, в някои краища се казва учинайка.
Ако жената (булката) има сестра, тя ще бъде тета, тетка или леля на децата, а мъжът й е съответно тетинчо, тетин или свако.
Ако мъжът (младоженецът) има брата, той се нарича от децата чичо или стрико, а жена му ще е чинка, стринка или чана.
Ако мъжът (младоженецът) има сестра, то на децата тя ще е леля, а мъжът й ще лелинчо, калеко или свако.
Роднинските връзки са и между възрастните роднини. Те биват:
Девер – това е братът на съпругата;
Шурей се нарича братът на съпругата, а шуренайка е жената на шурея (съпругата на брат на булката);
Балдъза е сестра на съпругата (булката);
Зълва се казва на сестрата на съпруга;
Баджанак се казва на двете сестри на съпрузите им, това название се използва от двамата съпрузи на сестрите помежду им;
Етърва е съпругата на девера, както и на двама братя съпругите са етърви една на друга.
И така на въпроса: Братът на жена ми – какъв роднина ми се пада, то отговорът е Девер!
Сигурни сме, че с това не сме изчерпали целият списък с възможни названия, нито сме обхванали всички такива между роднински връзки, но поне успяхме да посочим най-често срещаните, използвани „титли“ на роднини, които се практикуват в цялата страна. Разбира се, има и много диалектни наименувания, но те се ползват предимно в конкретни региони от страната и не са, чак толкова популярни.
Заключение:
Истината е, че българите все по-рядко използват тези названия към своите роднини. По-масово се ползва моделът на Запада, а именно обръщенията да стават по име. Предполага се, че с годините звучните названия като свако, чинка или чана ще останат само в историята на страната ни, както много други неща.