Ще Ви представим историята на един от най-великите български духовни водачи, който неуморно брани българските интереси в рамките на Османската империя. Това е екзарх Йосиф – човекът, който по негови думи е “копал с игла кладенец” за българските интереси в империята, но вижда как всичките му усилия биват провалени.
Кой е екзарх Йосиф
Роден през 1940 година в Калофер под името Лазар Йовчев – става ученик на известния учител Ботьо Петков(бащата на Христо Ботев). С помощта на богати калоферци успява да завърши литература и право в Сорбоната(Франция) и работи зо 30-тата си годишна в Цариград в полза на просветителното дело на българите. На 32 години решава да се заеме с църковна дейност и бива замонашен под името Йосиф(1872).Бързо успява да се издигне в църковната йерархия, като в следващите 3-4 години обикаля из земите на българската екзархия, среща се видни представители на Великите сили и защитава българският национален интерес. Успехът му се дължи на солидното образование, което му помага за свободното владеене на френски(водещият език по това време), руски, гръцки и турски. Управлява 1 година Видинската епархия и през 1876 година вече е ръкоположен за Ловчански митрополит.Кризата на Балканите и избуханалата Руско-турска война водят до избора му за водач на Българската екзархия през 1877 година.
Екзарх Йосиф – истинският народен водач
След Освобождението, дейността на Йосиф се съсредоточава основно в българските земи, които остават в пределите на Османската империя. През 1880 година успява да се завърне в Цариград и по този начин да защитава български интереси директно пред Високата порта. Идеалът на екзарх Йосиф е да обедини всички българи заедно в една държава и затова той съдейства усилено за бурна просветна дейност сред поверените му българи. Успява в рамките на броени години(до Балканската война) да включи земите на всички българи в екзархийския диоцез – тоест представените в Македония и цяла Тракия. Бори се усилено с навлизането на сръбско и гръцко влияние, което се опитва да разедини българското население и да го настрои един срещу други. Между българите в Османската империя се срещат много сърбомани и гъркомани, а екзарх Йосиф се опитва чрез засилена духовна и просветна дейност между населението да спре започналите процеси за чуждо влияние.
Духовна дейност
- Открива българската духовна семинария в Цариград през 1892.
- Той е в основата на изграждането на уникалната Желязна църква(1902) пак в Цариград, използвайки своето влияние върху висшите османски кръгове.
Просветителска дейност
- Почетен член на Българското книжовно дружество – по-късно става БАН
- До 1912 в Екзархията има 1373 училища, 13 гимназии и над 87 прогимназии. В тях учат почти 80 хиляди ученици и над 2000 български учители. По този начин успява да запази българщината в този размирен за Балканите период.
Думите, с които екзарх Йосиф остава в историята
Екзарх Йосиф е подчинил цялата дейност на екзархията в полза на обединението на българите. Противопоставя се на отделните четнически акции сред българите в Македония и Одринско, които водят до изстъпления на османските власти. Това му спечелва врагове измежду членовете на ВМОРО и Фердинанд, който е в основата на изпращане на отделни чети по тези земи. Екзархът се радва на успехите, които постигат български войски по време на Балканската война, но е съкрушен след Първата национална катастрофа. Във влошено здравословно състояние бива изгонен заедно с другите владици на Екзархията на 27 ноември 1913 година. Премества се в София и тогава се стига до неговата паметна среща с цар Фердинанд. Екзарх Йосиф изговаря думите, с които остава в историята:
“Ваше величество, ние цял век копахме кладенец с игла, а Вие за една нощ го зарихте”
Тези думи на Йосиф окачествяват действията на Фердинанд, които провалят вековните усилия на българския народ за национално обединение. За съжаление на 75 години, през 1915, тази светла личност си отива от този свят.