Ако си мислите, че сте чували много и най-различни странни, смешни и нетипични имена и ако смятате, че вече нищо не може да ви изненада, то ще ви кажем, че грешите. Вижте защо…
Има ли забранени имена в България
Освен да ви запознаем със списъка със забранени имена в България, нека поговорим за българските имена като цяло:
Българският именник е много богат и разнообразен, преди всичко поради огромния брой имена със славянски произход.
Българите имат славянски имена в най-различни вариации
Много имена могат да се образуват от един и същи корен: “зора” (“зора, звезда”) – Зоран , Зорана , Зорина, Зорка, Зорица , “радост” (“радост”) – Радан, Радана, Радко, Радка, Радой, Радоил, Радостин и накрая просто Росен, Росица и т.н.
Много популярни са и двусъставните имена: Красимир, Мирослав, Десислава, Любомир, Владимир, Борислав. Широко разпространени са и имената от православния календар: Георги, Димитър, Ангел, Васил, Василка, Тодор, Тодорка, Иван, Иванка, Мария, Елена, Маргарита.
Друга поредица от български имена са имената с тюркски произход:
На първо място, това са турските имена: Демир, Демира, Демирка (от турски “желязо”) и имена, заимствани от прабългарския (българския) език, пренесени на Балканския полуостров от номадски тюркски племена, мигриращи от морето. Такива са: Азов, Аспарух, Асен, Крум.
В последно време българите все повече заемат чужди имена, особено женски:
Жана, Жанет, Диана, Габриела, Никол (от френски Nicole – Никол). Имена на домашни любимци Българите много обичат да образуват умалителни имена. Освен това тези умалителни имена могат да се използват абсолютно официално като независими, “паспортни” имена.
Така, сред стоте най-разпространени български имена се появяват, пълните:
Александър, Димитър, Антон, Николай и Никола – така и техните умалителни форми: Сашо, Димо, Митко, Дончо, Кольо.
А понякога и умалителна или кратка форма, която напълно измества пълното име:
Например в България има много малко Христофор (Кристофър), но има много Христови.
Що се отнася до имената от славянски произход
Тук често е трудно да се направи разлика между пълните и умалителните имена. Имена като Живко, Радко, Златко биха могли също така да се образуват директно от думи със значение “жив”, “здрав”, “златен” или да са възникнали като кратки форми на имена като Живан, Живодан, Радослав, Радомир, Златан, Златомир, Златослав.
Български именни дни
По принцип у нас няма традиция да се избира име при кръщене непременно от църковния календар. Следователно за някои имена просто се избира денят на паметта на светец с подобно звучащо име. Така Борислав, Борислав и Боряна празнуват имен ден в деня на светия цар Борис, покръстителя на българите, а Драган и Драгомир – в деня на Свети Димитър Солунски (Димитрий Мироточец).
Понякога се използват и семантични асоциации
Например на Цветница (Цветница) имен ден празнуват хора с “цветни” имена като Калин, Цветан, Цвета, Явор, Гроздана , Жасмин, Невена (бълг. “невена” – “невен”); Богдан, Божан, Божидар, Богомил, както и Бончо, Бойко и Бойка – на празника Богоявление (Кръщение Господне); Перван- в деня на св. Андрей Първозвани.
В други случаи за човек се избира покровител с име с подобно значение:
Имена като: Камен и Кремен – Св. Петър (гръцки “камък”), за Светла и Светлозар – Св. Фотий (гръцки “светлина”).
Ако все пак не може да се избере имен ден по никакви критерии, то за този случай българинът има специален празник – Деня на всички български светии. На този ден всеки, който не е намерил името си в църковния календар, може да се счита за рожден ден.
Има ли забранени имена в България
И да се върнем на темата. Ако все още се питате: Има ли, забранени имена в България, то отговора е – Да, има! Ето кои са те:
Имената Пенислава, Цинцерушка, Йордечка, Горичка, Койка, Чайка, Ягодка, Бележкова, Телефонка, Кинефка, Указателова и др. Това са най-странните имена, които сме сигурни, че не сте и срещали.