Всички знаем, че българското землище далеч надхвърля пределите на родината ни. Така че още от преди векове има държавници на наши съседни държави, които безспорно са от български произход, но въпреки това са поставяли интересите на страните, които представляват, на първо място. Днес ще разгледаме най-известните от тях. Някой от тях определено са с доста отрицателни чувства към българите, други просто прикриват произхода си.
Кои чужди национални герои са от български произход
Мустафа Кемал Ататюрк (1881-1938)
Първото име, което повече от Вас са се досетили със сигурност е това на Мустафа Кемал.Баща му Али е родом от помашкото село Коджаджик, в днешна Западна Македония, а майка му Зюбейде е родом от Голо Бърдо – помашките села намиращи се в Източна Албания. За него се знае, че е владеел български език на изключително високо ниво. Той обяснява тези си умения с факта, че е родом от Солун, който по това време има голямо българско население. Трудно е да си представим как синът на висш османски офицер, играейки по улиците на Солун с българчетата научава литературен български език. Мустафа Кемал е бил наясно със своя произход, но за неговата кариера е било нужно да го премълчава. Докато е бил военно аташе на Османското посолство в София преди Балканската война, той обяснява, че неговият род произлиза от еничари. Това му становище бива изказано във връзка с нехарактерния за етническата му принадлежност външен вид. Той е висок, с руса коса и сини очи. Това ярко контрастира с типичния образ на населението в Османската империя. Някои историци смятат, че той произхожда от етническата група на мияците, която е от северната част на Македония.
В коя година, България има най-много население?
Никола Пашич(1845-1926)
Един от най-известните национални герои на Сърбия. Той е родом от българското село Голям извор(днешен Велики Извор Сърбия) Зайчарско. Самото село е основано от изселници от село Голям извор Тетевенско. През 1883 година е един от участниците в преврат срещу сръбския владетел Милан, но неуспехът го принуждава да бяга в България. Той остава при свои роднини точно в село Голям извор Тетевенско. В периодът между 1883 и 1889 година, той започва работа в министерството на вътрешните работи. Има запазена негова молба, с която той иска да получава специална пенсия от Българската държава. Там се подписва под името Никола Пашов. През 1889 година крал Милан е свален, Пашич се завръща в Сърбия. Там развива шеметна кариера като е министър-председател цели 5 пъти на Сърбия + още 3 пъти на новосъздаденото кралство на сърбо-хървати и словенци. Известен е с прякора Бугар Пашич, тъй като неговите политически противници се опитват да го уязвят заради българския му произход. Води Сърбия по време на Междусъюзническата и Първата Световна война срещу България и успява да защити успешно сръбските национални интереси.
Плиска, Търново или София – коя е най-дълго продължилата столица?
Константинос Караманлис (1907-1998)
Един от най-известните гръцки политици на 20 век, дългогодишен министър-председател и президент на Гърция. Роден е през 1907 година в село Кюпкьой, част от Егейска Македония, което е със смесено население от българи и гърци. Както и при Никола Пашич, за неговият български произход спекулират много усилено неговите политически опоненти.Въпреки това можем сами да си направим изводите на базата на неговото поведения. През 1975, като министър-председател на Гърция, се среща с Тодор Живков. Интересното е, че голяма част от срещата между двамата е на четири очи, т.е няма никакви преводачи. От там можем да стигнем до следния извод. Очевидно някой от двама е владеел езика на другия на достатъчно добро ниво, за да се разбират. Трудно можем да заключим, че Тодор Живков е владеел гръцки, така че това е косвен белег на добрите познания по български на Константинос. Друг момент в подкрепа на тази хипотеза е , че като малък той е носил името Костадин Караманов, а чак след като родното му село остава част от Гърция, се преименува на Константинос Караманлис. За баща му има информация, че е съдействал за гръцките национални интереси в Беломорска Македония още в края на 19 век. Затова през 1917 година бива интернират в България – по това време село Кюпкьой е част от Българската държава. Разбира се тези доказателства не са безспорни какъв е произхода на Константинос, най-вероятно е той да е по-скоро смесен какъвто е и на населението на селото в края на 19 и началото на 20 век. Така или иначе, той остава в историята с драконовските мерки, които взема срещу българското население в Гърция след края на Втората Световна война и остава сериозна следа като един от най-успешните гръцки държавници на 20 век.
Разбира се това не са всички имена. Можем да споменем и Георги Скендербег(1405-1468), който е един от най-големите албански герои. Неговата майка е Войслава, която е от известен болярски род от старата ни столица Охрид. Така че ако се разровим в миналото, можем да намерим много велики личности с български произход, дали своят огромен принос за изграждането на чужди държави.