Българските изобретения и открития сякаш са засегнали всички възможни мислими и немислими сфери на човешкото съществуване. Кои са те, предлагаме ви да се запознаете с един велик Българин…
Чували ли сте историята за Иван Митев?
Днес ще ви разкажем кой е той и с какво в допринесъл на света.
Той се ражда на 4 октомври през далечната ни 1924 г. Родното му село е Крушовица, намиращо се в област Враца.
Учи и завършва в Медицински университет град София през 1950 г.. После започва работа като инспектор (главен) по детство и майчинство в отделението „Народно здраве“ в град Русе (годината е 1950). Повишен в началник на отдела през 1953 г..
Няколко години по-късно през 1960 г. става сътрудник по науките в Научния институт по педиатрия. След това в 1972 г. е назначен за научен сътрудник старши, а после 6 години е ръководител на детската клиника по колагенови и сърдечно-съдови заболявания. В 1980 г. е назначен за директор на тази Клиника по сърдечно-съдови заболявания и 5 години по-късно е директор на Института и главен специалист по педиатрия в България. На тази позиция остава до пенсионирането си през 1989 г.
Откритието на доктор Иван Митев
През 1972 г., преслушвайки сърцето на пациент, д-р Милев долавя още един, непознат до тогава тон. Несигурен в това, което е чул той, продължава прегледите над други пациенти. Така се опитва да долови този допълнителен тон. Още в същата година 1974 д-р Митев публикува, своето откритие в списание „Педиатрия“, бр. 4. Това негово откритие е признато в 1980 г.
И така, в чест на доктор Иван Митев е издадена първата по рода си марка на света, наречена „VI тон“ и свързана с кардиологията.
През 2006 година на 15 април, Иван Митев умира.
В заключение, извадки из записките на д-р Ив. Милев:
„ В началото на 1972 г. при фонокардиография на деца с недостатъчност на аортната клапа ни обърна внимание регистрацията на нискофреквентни телесистолични добавъчни колебания под формата на 1 – 2 зъбеца, откъснати от I и II тон… За изясняване на находката направихме поликардиографско изследване на 26 души с изолирана недостатъчност на аортната клапа. При 12 от тях се записа допълнителен нискофреквентен тон. Тъй като такъв тон се записва и у здрави, счетохме, че е правилно да се нарича шести сърдечен тон.“
Източник: bg.wikipedia