Днес ще ви представим повече информация за един наближаващ голям християнски празник. На някои места из страната, той е известен и като Лелинден, но повечето от нас го познават като Антоновден. Разберете повече за историята на името на този празник и защо е познат така.
Защо Антоновден се нарича Лелинден
Всички знаем, че Антоновден се свързва с прогонването на болестите, които ходят по хората. Основните болести, с които този празник се свързва са чума, шарка и синята пъпка. На някои места, самият празник е познат като Чумин ден, тъй като се гони чумата от къщата, а на други като Лелинден. Причината за това е, че самата дума “леля” е била заместител на думата болест. Тоест, тя като леля посещавала къщите на хората и се радвала на децата. Знаем че това са измежду най-често срещаните и опасни болести по децата по това време.
Обичаи за Лелинден
В предишната статия за празника ви представихме най-често срещаните обичаи и традиции за празника – Антоновден 2024. Тук ще ви представим традиция характерни за регионите, в които този празник е познат под това име. Това е най-вече в района на Лудогорието.
- Традиционната содена питка за празника леко се видоизменя. Приготвят се цели 3 питки. Те задължително се мажат с мед и се раздават. Първите 2 трябва да се дадат на близки приятели и роднини, а третата се оставя на тавана за чумата или “болята”. По този начин се смята, че лелята няма да посети този дом, а ще се нахрани с тази питка.
Защо Антоновден е “лош ден”
Причината Антоновден да се смята за лош ден в народния календар е, че по това време се смята, че се е родила чумата. Бащите на чумата се смятат двамата светци – Свети Атанас и Свети Антоний Велики. Според нашата традиция, те изпуснали тази болест по света на този ден и се “разлютяват”. Те я гонят навсякъде, за да я хванат, но накрая така или иначе не успяват. Причината за това е, че тя се е скрила при Дявола и оттогава насам тормози хората по света.
Ако вече ви питат кога е Лелинден – ще знаете, че това е празникът на Свети Антон. Известен е под това име заради думата “леля”, която в някои краища на България е била заместител на думата за чума.