Последните години поради много различни фактори и причини се спекулира с темата за Освободителната война. Днес ще се опитам да избягам частично от различните тълкувания на войната през последно време, а ще се концентрирам върху един друг проблем. Доколко познаваме кои са военните ръководители на Османската империя и от какъв произход са те. Ако научим малко повече по темата ще видим, че там почти няма лица от турски произход, а почти само европейци. Ето кои са те:
Кои са военните ръководители на Османската империя
Мехмед Али паша – Карл Дитрих – немец
Това е главнокомандващият на цялата османска войска. Роден в Магдебург, по това време все още Прусия.
Вейсел паша – фон Вексел – австриец
Той е австрийски офицер, който дълги години е бил на служба в Австро-Унгария, но по-късно става част от военното ръководство на Османската империя. Ръководи турската войска по време на битката при Шипка-Шейново.
Хобарт паша – Аугустус Хобарт – англичанин
Това е лицето, което командва османските флот по време на Руско-турската война.Дългогодишен ръководител на британската флота, като успява да се уволни в чин капитан. След това участва в Гражданската война в САЩ, като подкрепа Конфедеранцията. Включва се в Османска служба, като участва в жестокото потушаване на гръцкото критско въстание. За тези си заслуги получава титлата “паша”. По време на Освободителната война, той ръководи целият османски флот в Черно море. Под негово командване служат повече от 500 британски моряци на служба на мюсюлманската държава.Известен е и като единственият християнин, който става маршал в рамките на империята.
Бекир паша – Кембел Куксън – англичанин
Той е известен с това, че е ръководил последната безуспешна атака на позициите на Шипка.
Лейтенант Уилям Хърбърт – взводен командир на Осман паша в Плевен – англичанин
Той е наемник, който се включва на страната на Османската империя. Това се представя в неговата автобиографична книга. Той се определя като авантюрист, котйо търси приключение и по-бурен живот. Интересно е да се посочи от неговата книга как неговото семейство реагира на това, че ще бъде наемник в този конфликт. Част от негоните роднини са възмутени, че ще се бие за мюсюлмани срещу християни, но баща му, който е търговоце, се споменава, че винаги е бил на страната на турците и е имал доходоносна търговия с тях. Това е косвено потвърждение, че богатите британски кръгове имат интерес от запазване на целостта на Османската империя като тяхна подчинена финансово територия.
Сюлейман паша – Соломен Леви – френски евреин
Тук е единствено лице по което наистина може да има сериозни спорове. Приема се, че най-вероятно е френски евреин, но за съжаление тази информация не може да бъде изцяло потвърдена.
Останалите по-известни лица на служба
- Военен инженер генерал Шрекер – Рошид паша – грък
- Военен инструктор Александър – Искендер паша – грък
- Началник на инженерните войски Блум – Мехмед паша – французин
- Главен квартирмайстер Белински – Нихид паша – поляк
- Началник на интенданството Шатинер – Рашид бей – французин
- Началник на артилерията към главного командване – генерал Грюнвалд – норвежец
Ролята на Великобритания
Докато другите Велики сили се намесват в полза на Османската империя само чрез своите офицери или наемници, Великобритания има много по-сериозна роля в конфликта. Всички знаем за изстъпленията на Сюлейман паша срещу българското население ,но колко от вас знаят как той достига до българската територия. По време на започването на войната, той се намира със своята част в Албания. Той бива прехвърлен на английски кораби, които го докарват до Цариград. От там той поема своя път към Тракия и сраженията. По-късно Великобритания се намесва, за да спре навлизането на руските войски в османската столица като навлиза с флотата си в пристанището й и се стига до подписването на мирният договор от Сан Стефано. Най-грубата намеса е със Станислас Сенклер. За него съм писал повече в тази статия:
Станислас Сенклер – черно име за българската история
Заключение
Това е една много малка част от нещата, които могат да се напишат по темата. Като обобщение е добре да се посочи книгата на руския военния кореспондент Василий Данченко “Година на войната”. Там той посочва, че руските сили попадат на многобройни европейски наемници и доброволци в османските войски, особено англичани. Разказва, че когато са пленени, те вадят кръстовете, които носят и с думите “християнин” искат да се спасят. Така че просто това е пореден епизод от един много дълъг разиграващ се конфликт.