Знаете ли, на кое му с казва Шоплук? Е, за да сме сигурни, че всеки от вас е на ясно, потърсихме малко повече информация в интернет и събрахме тук, за да представим по най-лесно смилаемия начин. Ето и нея:
Шоплук – кои територии обхващат шопските граници
Знаете ли кои са тези територии? Те се простират в Средна Западна България и обхващат т. нар. Шоплук. Това са земите на: Софийско, Свогенско, Самоковско, Сливнишко, Дупница (Станкедимитровско), Радомирско, Западните покрайнини (Годечко, Трънско, Кюстендилско) и Граово (Пернишко, Брезнишко).
Какво е типичното за Шоплук – история
Населението на една част от Шоплука се намира извън границите на страната България. То се простира от Пирот до Куманово. При него е имало главно българско самосъзнание докато не е преминало между 19-и и 20 век в състав на Сърбия.
До наши дни шопите в Сърбия и Северна Македония, с изключение на българи по Западните покрайнини, македонско национално и сръбско самосъзнание. Те са асимилирани.
Шопите в Сърбия, например са изложени на сърбизация. Има опити за отделянето им като отделна народност. Притеснявайки се от факта хората от окупирания Шоплук, Сърбия отново да започнат да обявяват българското си самосъзнание пред сръбската власт преди още да ги е обявявала за торлашко или шопско малцинство. Често наричат шопите „етнос“, „без свои общество, държава и армия“, но със „свои език и култура“.
На сцената на местното читалище в Цариброд са изнасяни театрални представления на „шопски език“ от българите. Това е сърбизираният вариант на местния там диалект. По време на последното преброяване през 2011 г. на населението в Сърбия е декларирана националност с „шопи“. Тогава са записани 142 души.
От 19 в. насам са изказвани най-различни спекулаци относно небългарския произход на шопи, като произлизащи от разселени по тези земи съюзни на българите народи или „източна етнографска сръбска група“. Това в частност са печенеги и от времето на византийското владичество и времето на Втората българска държава. Това, обаче са само хипотези, без наличие на други данни.
Съществуват данни във византийските източници, в които се упоменава за заселване на остатъци от печенежкото племе чомпи в Шоплука. Това е от началото на 11 век. Такива, обаче бързо са приети за местно българско население и повече не се споменават в източниците. В последните източници се говори и за траколозите, които установили, че в Софийското поле и планините в околността е живяло тракийско племе наречено серди. Такова по-късно се смесва със славянските маси, но запазва своя отлики в говор, бит и култура. Наследници на сердите днес са днешните шопи.
Територия на Шоплук
Етнографите разделят шопите на Голям и Малък Шоплук, а според някои общности те се деля на Черен и Бял Шоплук.
Голям Шоплук
Той обхваща земите на запад от долното течение на Искър, минавайки през Ботевградско, Врачанско, Ломско, Монтанско, Видинско и продължава на юг през Софийското поле, Пернишко, Златишко, Етрополско, Пирдопско, Самоковско, Ихтиманско, Долнобанско, Костенецко, Дупнишко, Кюстендилско, Радомирско, след което достига до Северна Македония и обхваща Кратовско, Кривопаланско, Кумановско, минава на север по реката Южна Морава в днешна Сърбия и достига Лесковашко, Вранско, Нишко (Поморавието), Пиротско, Зайчарско (Тимошко) и Княжевско. Големият Шоплук обхваща всички места извън Малкия Шоплук.
В този район, често известен и като „Същински Шоплук“.
Малък Шоплук
Тук липсват редица големи градове. Малкият Шоплук обхваща Елинпелинско, Софийското поле, Годечко, Свогенско, Царибродско, Сливнишко, Брезнишко, Трънско, Пернишко, Дупнишко, Радомирско и Самоковско. Този Шоплук се характеризира с всички черти, типични и за големия.
Черен и бял Шоплук
Черният Шоплук обхващал области по течението на р. Струма, Кресненско, Пиянечко, Кюстендилско, Банско, Дупнишко и Горна Джумая. Бели шопи имало в околностите на Нишко, София, Поморавието, Ихтиманско и Самоковско.