Чували ли, сте за проекта Софийско море?
„Тук ще бъде пристанище Павлово“ – така пишело на една от табелите в околностите на града…
София на три морета
Проектът „Софийско море“ бил един от най-мащабните по време на социалистическа България.
България на три морета
Това помним от предадената ни история за средновековна България. И така, страната ни действително е имала такъв излаз при управлението на цар Иван Асен II, а по-рано и по времето на „Златния век“ при цар Симеон Велики.
По този начин, споменът се е запечатал в историята на страната ни като символ на зенита на българската държава. Той ни напомня, че някога наша България се е простирала до Черно, през Бяло и до Адриатическо море.
Софийско море – емблематичен проект от 50-те в България
В началото на 50-те години на миналия век ХХ-ти, БКП управлява страната ни, която се наричала Народна Република България. По това време за първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател е избран Вълко Червенков. Само за няколко години, от 1950-а до 1956-а е извършено невиждано до тогава по мащаби строителство. Копаели се проходи през Балкана, над 30 тежки промишлени комбината заработват, българският и румънският бряг са свързани чрез „Дунав мост“, изкопани били и множество язовири в цялата страна, енергийната мрежа е засилена със 17 ВЕЦ-а и 9 ТЕЦ-а. Строежите не свършвали с дотук, а и те не са част е темата.
„Софийско море“ или „София на три морета“
Първоначалната цел на този така мащабен проект била река Искър. Идеята била тя да потече на обратно, чрез система от шлюзове и така течението на река Дунав да бъде пренасочено към София.
Достигайки до София, водата, извираща от планината Шварцвалд трябвало да запълни тогавашният план за Софийско море, което по план да е свързано с река Струма. Предвиждала се и връзка с р. Марица, а от там чрез друг прокопан канал да стигне до Черно море. Целта била през тези плавателни канали корабите да плават от Балтийско море, където Дунав се свързва в Германия, да преминават през Софийското море и по река Струма да стигат до Бяло море. Така по поречието на Марица да стигат до Черно море. И по този начин резултатът бил реализиране на проекта София на три морета.
Неуморната работа на Софийското море
Безспирна работа текла денем и нощем. Някой го наричат връх на абсурдността или на безумието. Имало и не малко протести на експерти или учени, относно реализирането на този план. Така през 50-те години, с насмешка е прокаран проектопланът в действие. Първоначалната цел била насочена към изграждане на канала Павлово – Панчарево с пристанища Павлово, Лозенец, Красно село-Север, Младост, Студентски град и Панчарево.
Управляващата тогава власт наредила, всеки гражданин на столицата да полага обществено полезен труд. Това се свеждало от 3 до 20 дни месечно, без значение дали ставало дума за мъже жени деца. И предвид факта, че всеки бил ангажиран с работа или училище, тези хора трябвало да прекарват свободното си време, а понякога отпуски, празнични дни или уикенди в прокопаването на рова.
Провалът на Софийско море
Проектът се оказал безуспешен не само, защото държавата не била подсигурила професионална работна ръка, машини и оборудване, но и защото в крайна сметка излязло, че ако се изкопае планираният обем и ямата се напълни с вода, то водата ще залее цяла София.
След има-няма 10 години неуморен труд, ентусиазма около идеята намалял, силите на обикновените граждани били на изчерпване, а властите осъзнали истината, за която алармирали експерти, инженери и учени, още преди старта му.
Кошмарът на всички, обаче не приключил до тук!
Започнали се нови усилия, този път по зариване на рова зейнал около цяла Витоша.
Ето, сега, чували ли, сте за проекта Софийско море? Ако чуете вече ще знаете, за каква безумна идея идело реч!