Знаете ли кой е бащата на ЕС? Нека се върнем малко назад в историята и да припомним някои познати и не до там факти…
Кой е бащата на ЕС
Бащите основатели на Европейския съюз са мъже, които се считат за основни допринесли за европейското единство и развитието на това, което сега е Европейският съюз.
Броят и списъкът на бащите-основатели на ЕС варира в зависимост от източника. В публикация от 2013 г. Европейският съюз изброява 11 мъже. Всички, с изключение на един (Уинстън Чърчил от Обединеното кралство) са от вътрешната шестица на Европейския съюз.
Някои източници изброяват само част от 11-те мъже като бащи основатели. Съветът на Европа посочва 6 бащи основатели като строители на Европа, включително британеца Ърнест Бевин.
Медиите представят различно съзвездие, като в него посочват Ричард Куденхов-Калерги, Уинстън Чърчил, Робърт Шуман, Жан Моне и Пол-Анри Спаак. Те са 5-те бащи-основатели на ЕС.
Други източници подчертават Конрад Аденауер от Германия, Алчиде де Гаспери от Италия иРобер Шуман от Франция. Те също са приемани от много за бащите основатели на трите страни пионери на европейското обединение.
Какво тогава е ЕАСТ
Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) е регионална търговска организация и зона за свободна търговия, състояща се от четири европейски държави : Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Организацията работи паралелна с Европейския съюз (ЕС) и четирите държави-членки участват в Единния европейски пазар и са част от Шенгенското пространство. Те, обаче не са страна по митническия съюз на Европейския съюз.
ЕАСТ – цел
ЕАСТ исторически е един от двата доминиращи западноевропейски търговски блока, но сега е много по-малък и тясно свързан с историческия си конкурент, Европейския съюз. Създадена е на 3 май 1960 г., за да служи като алтернативен търговски блок за онези европейски държави, които не са могли или не са искали да се присъединят към тогавашната Европейска икономическа общност (ЕИО), основният предшественик на ЕС.
Стокхолмската конвенция (1960 г.) за създаване на ЕАСТ е подписана на 4 януари 1960 г. в шведската столица от седем държави (известни като „външните седем“: Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция,Швейцария и Обединеното кралство).
Ревизираната конвенция, Конвенцията от Вадуц е подписана на 21 юни 2001 г. и влиза в сила на 1 юни 2002 г.
Какво тогава е ЕИО
Европейската икономическа общност (ЕИО) е регионална организация, създадена с Договора от Рим от 1957 г., с цел насърчаване на икономическата интеграция между държави-членки. Впоследствие е преименувана на Европейска общност (ЕО), след като се интегрира в първия стълб на новосформирания Европейски съюз, през 1993 г. В популярния език обаче Европейската общност в единствено число понякога се използва неточно в по-широкия смисъл на множеството Европейски общности, въпреки че последното наименование обхваща и трите съставни единици на първия стълб.
През 2009 г. ЕК официално престана да съществува и нейните институции бяха директно погълнати от ЕС. Това превърна Съюза в официалната институция наследник на Общността.
ЕИО – цели
Първоначалната цел на Общността е да постигне икономическа интеграция, включително общ пазар и митнически съюз, сред своите шест основатели: Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Западна Германия.
След влизането в сила на Договора от Маастрихт през 1993 г. ЕИО е преименувана на Европейска общност. Така ЕО съществува в тази форма, докато не е премахната с Договора от Лисабон от 2009 г. , който включва институциите на ЕО в по-широката рамка на ЕС и предвижда, че ЕС ще „замени и наследи Европейската общност“.
ЕИО е известно също като Европейски общ пазар в англоговорящите страни и понякога се нарича Европейската общност, дори преди да бъде официално преименувана като такава през 1993 г.