В българския фолклор има традиция, която се е натрупвала не за ден и два, не за година или две, а за векове.
В него се разказва за високопоставените лица (каквито по онова време боли бирници, царски чиновници, чорбаджии) в държавата. Разказите са, чрез форма на осмиване. Тази форма е избрана, с идеята народът да се запознае с нечисти сметки и да осуети коварните замисли на алчните високопоставени лица.
И така, в сатиричните текстове чиновници са омаловажени, а най-често са надхитрявани от свои подчинени – чираци и/или ратаи. Така в културата традиционно и в народното творчество хора, безсъвестни и заемащи високи постове са жалки.
В началото героите са бедни и дори простички хора от народа. Много от тях дори нямат определени имена. По-късно по земите на България се появява персонаж по-известен от комичния фолклор. Той бил наречен Хитър Петър.
За него се носят приказки, анекдоти из българските земи и така още, преди 400 г., та чак до наши дни има спорове за това кое е родното му място.
Според някои от големите изследователи за Хитър Петър и тези на анекдотите Величко Вълчев, героят е роден в село Градешница, област Мариово, която се намирала край Прилеп. Други смятат, че Хитър Петър е от Хасковско, Русенско или Габровско.
Истината е, че отговор никога няма да има по този въпрос заради причината, че Хитър Петър е плод на народните приказки и въображение. Той реално не съществува.
Традиционният герой се появява като аналог за друг известен – Настрадин Ходжа. Последният е литературен персонаж, от българското творчество по времето на османския период. И така, в кратки анекдоти често двамата са противопоставяни един на друг с хитростта и остроумието си. Разбира се, Хитър Петър е победителят винаги, а историите за него са за пример на поколения българи. Така, те са се превърнали в любимо четиво на хора и деца от всяка възраст.
КАК ХИТЪР ПЕТЪР ПОЛУЧИЛ ИМЕТО СИ
Когато бил малко момче Хитър Петър се цанил слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати гозби и поканил гости. Било много студено, а господарят му казал:
— Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите, да им отваряш вратата.
Петър стоял зад вратата, мръзнал, отварял, затварял, но намислил да направи една хитрина. Заключил вратата и когато повиквал някой, той го питал: „Кой си ти? Кажи си името, та да ти отворя.“ Които си казвали името, отварял им, а които не си казвали името, не им отварял и те се връщали разсърдени.
Петровият господар се ядосал на тия, що били поканени и не дошли, а пък те му се сърдели, че слугата му не ги пускал да влязат. За да се сдобрят, Петровият господар им направил угощение в друга къща, като не щели да дойдат в къщата му. Там пак Петър слугувал.
Като се наяли и напили, господарят му отделил от останалото ядене и му казал:
— Петре, тези гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на тоя, който ме най-много обича.
Петър занесъл яденето. Вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да си върти опашката. Петър помислил, че то най-много обича господаря му, и му дал яденето.
Като се върнал по-късно господарят му, жена му казала сърдито:
— Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко, та да проводите и аз да накуся?
— Как, не ти ли донесе слугата?
— Не! — казала тя.
— Петре, ти кому даде снощи онова ядене? — попитал той слугата си.
— Дадох го на тоя, който те най-много обича — отвърнал Петър.
— Че кой ме повече обича освен жена ми?
— Не, кучето ти повече те обича! — рекъл Петър. После повикал кучето и казал на господаря си да го удари и той го ударил. Кучето взело да квичи и избягало.
— Повикай го сега — казал Петър. Господарят го повикал. То дошло при него и взело да му се умилква.— Иди сега и направи същото на жена си! — казал Петър.
Господарят му отишел и ударил на жена си една плесница, леко, на шега. Тя още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът ù я викал и казвал: „Върни се, ела си, това е шега!“ Но тя не го слушала и избягала при баща си. Мъжът ù пращал няколко пъти да я викат, но тя не искала да се върне.
— Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми?
— Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне — дори боса — при тебе!
Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, минал из улицата, дето била господарката му, и почнал да вика:
— Купувам кокошки и масло! Който има за Продан, донасяйте!
Жената, като познала Петра по гласа, веднага излязла на пътя и го запитала:
— Какво е това, Петре? Защо ги купуваш тези кокошки?
— Какво ще е! Ти като не си дойде, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, по-хубава от тебе! Довечера ще имаме сватба, та затова купувам масло и кокошки.
Тогава жената, без да гледа, че е боса, тичешком се върнала у дома си и се помирила с мъжа си.
И оттогава нарекли Петра Хитър Петър.
КРАЙ.