За да намерим отговори на въпроси от типа: Какви са били отношенията между Васил Левски и Димитър Общи, потърсихме информацията в някои издания. Едно от тях е представено в идните редове…
Галерията от образи в романа „Левски“ е положена, върху широкото платно на европейските обществено-политически процеси и българската действителност, като характеризирането им непрекъснато се движи между различните амплитуди на героическото, делнично-всекидневното и профанирането на героичното до нивото на бутафорност. Най-широко място в повествованието заема образът на Васил Левски, което е заявено още на ниво паратекст.
Какви са били отношенията между Васил Левски и Димитър Общи
Още в началото на романа проличава основната тенденция в изграждането на образа на Левски – идеализиране до превръщането му в митологема, то при Димитър Общи е налице обърнатия ѝ художествен модел – дегероизация до степента на профанното. Дори онези реални факти от биографията му, които в известна степен го доближават до Левски – участието и на двамата в легията на Раковски в Белград – са апострофирани чрез конкретизацията, че Димитър Косовеца по време на белградските събития е служил в белградската милиция. По същия начин са подложени на преоценка и най-важните периоди от неговия живот, които му градят авторитет на революционер от световен мащаб – участието му в легиона на Гарибалди в Италия и включването му като доброволец във войната за освобождението на Крит. За всяко едно от тези участия обаче пресметливият „революционер“ си е издействал документ – „свидетелство, издадено от италианското Министерство на войната, което удостоверява неговото участие във военния поход“ и „свидетелство, издадено от Ретиминския участък, в което се съобщава, че Димитър Косовеца, наречен Общи, е взел участие в девет сражения“. Така още в тази глава с паратекст „Димитър Общи“ Язова подготвя читателя за критично възприемане на неговата бъдеща дейност, акцентувайки върху горделивия му нрав и тщеславни навици „да държи главата си изправена и да говори с висок глас“, а финалът на главата имплицитно вписва очаквания за предателство чрез символиката на събраните пари, с които Димитър Общи ще бъде изпратен в българско като помощник на Левски – 30 гроша, създаващи асоциация с 30-те сребърника, получени от Юда за предателството на Христос.
Кой точно е бил Димитър Общи и какъв е неговият образ
Истинската същност на Димитър Общи проличава по време на обира на турската хазна при Арабаконак и разпитите след залавянето му. Неговото тщеславие и самовлюбена горделивост личат във външния му вид на „испански контрабандист“, който не престава да се хвали пред дружината си със своите подвизи в Италия, твърдейки, че всичко е вършил не за някаква материална изгода, а за „идея“. В хода на повествованието Язова включва ретроспекции, акцентуващи спора между Левски и Димитър Общи за обира на хазната. Ако за Дякона едно такова действие би предизвикало подозрения у турците и изложило на опасност бъдещето на делото, то за Димитър Общи парите от обира биха ускорили революцията и биха го спасили от „досадата, която делото бе започнало да му причинява“, както и от властта, която трябва да дели с Апостола: „Дякона не ми е господар! А вие зависите само от моята дума, която ще кажа за вас пред Централния комитет!“.
Самата Язова изважда на показ онова, което дребнавостта му опитва са скрие от околните: „Едва тогава Димитър Общи се почувства победител и господар на едно съкровище, което го правеше това, което той най-много желаеше да бъде – независим от Дякона. Правеше го действителен водач на революцията! Тя сега можеше да чака, но само неговия знак, и за да стане, трябваше да се подчини на неговата воля.“ Такъв – обществен и нравствен антипод на Апостола – го виждаме и по време на разпитите след залавянето му. Жаден за слава, той си приписва всички заслуги на Левски за създадената революционна организация. Язова гради репликите му на принципа на синтактичния паралелизъм, извеждайки на преден план личното местоимение „Аз“: „Аз съм Димитър Общи!“, „Аз нападнах с моята чета…“, „Аз съм революционер!“, „Аз съм главатарят!“.
Из: СВЕТЛИНИ И СЕНКИ ПОД ЗНАМЕТО НА СВОБОДАТА – ЛЕВСКИ, ДИМИТЪР ОБЩИ И ПОП КРЪСТЬО
(фрагмент от монографията „Българският космос в трилогията „Балкани“ на Яна Язова“)
Източник: sbp.bg