Коя била Мария Луиза Бурбон Пармска и каква е нейната тайна, предлагаме ви да узнаете сега:
Мария Луиза Бурбон Пармска – съпругата на цар Фердинанд
Освен, че била съпругата на цар Фердинанд, Мария Луиза Бурбон Пармска има интересна история.
Някои казват, че страдала от: Синдром на разбитото сърце. Историята и някои факти останали до наши дни разказват, че княгиня Мария-Луиза починала млада от мъка.
И, ако все още не ви се вярва, казваме ви:
Мъката може да убива. Тя провокира, отключване на т.нар. синдром на разбито сърце. Той отслабва имунната система и съответно повлиява на сърдечния мускул. Когато на лице е подобен род заболяване, лекарите са безпомощни. Ако пациентът не се пребори сам с мъката, тъгата, които са го обзели, изходът във всички случаи е фатален.
Какво не знаем за Мария Луиза Бурбон Пармска
Българската княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска е класически случай на смърт от мъка. Говори се, че била ревностна католичка, затова и изживява много тежко кръщенето в православната вяра на първородния си син Борис.
През 1891 г. княз Фердинанд тръгнал из Европа да си търси съпруга. След поредица от амурни совалки в България взема решение да посрещне дъщерята на Пармския херцог Роберто, която била и най-голямата му. Херцогът, обаче отказал да даде ръката на щерка си Мария-Луиза, оповавайки се на чл. 38 в Търновската конституция. Според думите му и това, което пишело в закона, наследникът на българския престол трябва да е кръстен в православната вяра. Бащата на Мария-Луиза, казал, че благородникът ще трябва да милва своите внучета католици.
“Стамболов се видя в чудо – пише историкът Стивън Констант. – От една страна, необходимостта от женитбата бе неотложна, но от друга страна, промяната на конституцията би го изложила на голяма опасност. Той добре разбираше, че рискува положението си, ако прокара такава мярка.”
Премиерът налага волята си в Народното събрание и тогава депутатите променили „неудобния“ за него член. Годежът е проведен в замъка Шварцау, а сватбата е вдигната, през 1893 г. във вила “Пианоре”.
Вместо да се радва на сватбата си и да е благодарна на Стефан Стамболов, Мария-Луиза се мръщела през цялото време на празничната трапеза. В някои източници се споменават дори репликите й: “А тез подозрителни цирки по врата му… Боже мой, каква гнусота!”
Най-доволен от развръзка останал папа Лъв XIII. Той изпратил специална католическа благословия на младоженците.
Казусът с престолонаследника
Когато се родил престолонаследникът, цар Фердинанд изменя позицията си на 180 градуса. За да се представи подобаващо пред Русия и тя да признае короната му, решава синът му Борис Търновски да бъде покръстен в православното лоно. В началото на 1896 г. князът отишъл при светия отец и помолил за разрешение за миропомазването.
Папата отказвал категорично. Тогава цар Фердинанд поискал поне да му се спести позорът на анатемата. Божият наместник му отвръща с думите: “Ако предадеш своя син Борис на схизмата, ipso facto (от самия факт) ще бъдеш отлъчен от вярата!”
Ужасена от всичките събития, Мария-Луиза приложила мълчалива съпротива, но съпругът й я изолирал в странство. И така в София на датата 1 февруари 1896 г. пристигнал граф Голенишчев-Кутузов, императорският пратеник.
От Българската екзархия в Цариград пристигнал екзарх Йосиф. От Кремъл в ковчеже покрито със скъпоценни камъни е донесено Мирото.
Така, преди 120 г. на 2 февруари сутринта из улиците между двореца и съборния храм “Св. Неделя” стотици хора от народа започнали да прииждат. В 9,30 ч. започнал тържествен молебен, на който присъствал и самият Фердинанд.
“По-късно – пише лондонският “Таймс” – министрите се отправиха към изхода на катедралата и се завърнаха заедно с княз Борис, носен на ръце от гувернантката си. Тя свали връхното му палто и широкополата бяла шапка и го сложи да седне на трона до олтара. Детето седеше спокойно в бялата си дрешка, обкичена с половин дузина отличия.“
С православното миро са помазани гърдите, челото, ушите и ноздрите на младенеца Борис. Майка му Мария-Луиза е омерзена от вярата и отстъпничеството си на предците си. Три години след събитието се бори със синдром на разбитото сърце. На 30 януари 1899 г. умира от обикновена простуда, с която изтощената й имунна система не успяла да се пребори.
Така, Мария-Луиза е погребана в катедралата “Св. Лудвиг”, която по право е католическа и се намира в Пловдив.