HomeИнтересноБългарияКога е произведен първият български персонален компютър ИМКО-1?

Кога е произведен първият български персонален компютър ИМКО-1?

Чували ли, сте някога за Правец 82 или Dark Avenger? Знаете ли, какво е общото между тях? Нека се потопим по-подробно, в някои от основните фактори, повлияли върху развитието на ИТ индустрията в България.

Кога е произведен първият български персонален компютър ИМКО-1

Ето една подсказка – освен, че Правец 82 и Dark Avenger са свързани с България, те са били ключови компоненти в основата и развитието на силната ИТ индустрия.

Въпреки, че България била посткомунистическа страна, с късен преход към пазарна икономика тя е сред първите ИТ и аутсорсинг страни в Европа.

Първите български персонални компютри

Първият български персонален компютър е ИМКО-1. Той е разработен, през 1979-80 г. без операционна система, а само с програма за машинен код. Любопитното при този модел е, че успял да управлява роботизираната ръка Robko-01, нещо невероятно дори за инженерите от САЩ и Япония по онова време.

През следващите години български инженери разработват компютърният модел – ИМКО-2, който по-късно е преименуван на Правец 82, ИЗОТ 1036C и 1037C. Тези модели са разработени обратно от машини на Apple и IBM, обичайна практика в страните от Източна Европа и Азия по онова време. Те били много успешни, особено моделът Правец, който поставил началото на масовото производство на персонални компютри в България. Държавата създала редица фабрики за производство на различни части от машината, превръщайки 80-те години на миналия век в златните векове на електронната индустрия в България. По това време страната произвеждала над 40% от персоналните компютри в целия Източен блок. Това направило България 3 –та в света по производство на компютри на глава от населението.

През този период са проведени обширни изследвания и са натрупани широки технически познания в страната.

Образование на следващо поколение

Въпреки десетките хиляди машини, българските заводи произвеждали, персоналните компютри, които били твърде скъпи и малко хора можели да си позволят такъв у дома.
В началото на 80-те години на миналия век държавата предприема широк спектър от дейности, за да представи компютърните науки и информатика на младите поколения, чрез обучение в средните училища и университетите.

Първите български IT бизнеси

90-те години в България са доминирани от непрекъснато развиваща се икономическа криза, висока безработица и засилена престъпна дейност. Това принудило много от гореспоменатите млади и интелигентни хора, израснали с компютрите Правец 82, да напуснат страната и да проучат нови възможности в Западна Европа и Силиконовата долина.

Някои обаче останаха и създадоха едни от първите български IT компании. Един по един тези млади предприемачи започнаха да формират благоприятна среда, демонстрирайки с пример, че правенето на бизнес без престъпни субекти е възможно и дори успешно. Тези компании осигуриха нови алтернативи за безработните инженери, като запазиха натрупаните по-рано знания и насърчиха по-истински изследователски и развойни дейности.

След известно време много емигранти започнаха да се връщат, водейки чуждестранни инвеститори със себе си. ИТ индустрията започнала да се развива с бързи темпове с визията за модернизация и иновации. Компании като IBM, Microsoft, Cisco Systems, HP, Oracle, SAP навлязоха в страната, виждайки нови възможности и допълнително допринасяйки за развитието на ИТ екосистемата.

През 2007 г. България се присъедини към Европейския съюз, което създаде още по-благоприятни условия (по-отворен пазар, синхронизирано законодателство, облекчен режим на пътуване и др.) за чуждестранни инвестиции.

Днес, както споменахме, България е един от най-добрите центрове за иновации и ИТ дестинации в Европа. Предимствата на страната са многократно признавани от видни бизнес награди и доклади като наградите на Global Sourcing Association Awards (2016 Outsourcing Destination of the Year), AT Kearney Global Services Location Index Report (2014 Най-атрактивното местоположение за аутсорсинг в Европа), 2019 Global Competitiveness Report (49 -то място от 141), Доклад за правене на бизнес за 2020 г. на Световната банка (61 -во място от 190 държави).
В заключение:
България продължава да се развива с непрекъснато разширяване на технологичната експертиза, нарастваща ИТ общност и нарастващ брой бизнеси, които избират да разширят възможностите си в страната.

Свързани статии

НАЙ-ЧЕТЕНИ