Родът Дуло е владетелска династия на българи. Произходът на българите и рода Дуло не е известен с точност, а за произхода им има много теории.
Кои са рода Дуло
Смята се, че те били елитната каста и тясно свързани с произхода и дейността на хуните и Западния тюркски каганат. По-конкретно се предполага, че Дуло произлизат от владетелите на Велика България, която е основана от бащата на хан Аспарух (681–701) в степите на Украйна. Тази държава е била централизирана монархия от самото начало, за разлика от предишните хуно-тюркски политически единици, които са били племенни конфедерации.
Ханското семейство и владетели на Стара Велика България
Стара Велика България съществувала в периода 632–668 г. След този период започнало времето на Първото българско царство (681–1018), в своите княжески списъци българските ханове, претендират чрез Ирник, който вероятно е свързан с или бил самият син на Атила Ернак или поне от произход на Атилид.
По време на езическия период приемствеността на ръководството на клана се базирала на традиции, пренесени на Балканите от Евразийската степ. Те включвали божественото потекло на владетелите. Начело на клана бил ханът, който управлявал като държавен глава, военачалник и вероятно върховен жрец на българския бог Тангра.
История на рода Дуло
Авитохол и Ирник са споменати в категорията на създателя и основатели на Стара Велика България.
Вторият изброен владетел е Ирник. Той управлявал 150 години и също произхождал от рода Дуло. Странната цифра на неговото владичество се дължи на наследника ми, синът му Ернак, който често е бъркан с Ирник и от тук се явява за проста грешка.
Обикновено се смята, че в наминалият под Ирник се броял третият син на Атила, Ернак. Някои историци смятат отъждествяването между Ирник и Ернак за безсмислено, т. к. са две различни личности и семейства. От тук произхожда и неточността в годините на управление от 150 години, както и неточността на датата на присъединяване.
Кой е последният хан от рода Дуло
Курт (Кубрат управлявал в периода ок. 632–665). Той бил член на клана, въстанал срещу панонските авари и основал Стара Велика България на територията на съвременна Украйна.
През втората половина на 7-ми век синовете му разделят българското царско семейство и се разпръсват из Европа, от река Волга до сянката на планината Матесе: Безмер (Украйна), Котраг (Волжка България), Кубер (Балканска Македония), Аспарух (Дунавска България) и Алцек (Сепино, Бояно, Изерния).
В номинала Безмер (управлявал ок. 665–668). Той е последният владетел на Дуло от северния бряг на река Дунав (на Стара Велика България), докато Аспарух (ок. 681–701) е първият от южната страна на реката (Първото българско царство).
Следват го Тервел (в периода ок. 700–721 г.) и последният владетел на България от рода Дуло Севар (ок. 721–737 г.). Според Теофан, през 761 или 762 г. българите „се въстанали, убили своите наследствени господари и поставили за свой цар един злонамерен човек на име Телец, който бил на 30 години“.
Историците обикновено тълкуват свидетелството като доказателство за избиване на предишната династия (клана Дуло) и възхода на нов лидер, който нямал връзка с предишния режим.